Манхайм' 98:
младите настъпват


Не са кой знае колко много фестивалите-дълголетници, но този в Манхайм има особено място в кинематографичения процес. Без да има шумната слава на Кан, Венеция или Берлин, този иначе скромен като медийна реклама фестивал живее вече близо половин век, отстоявайки своята си творческа формула - да открива нови таланти, да налага нови имена и стилове. Няма да е преувеличено, ако приемем за сведение факта, че през Манхайм е преминал елитът на европейското кино. Самата покана за участие в състезателната програма е вече знак, че си "забелязан", че вече "влизаш" в полезрението на продуценти и разпространители...
Манхайм успешно спори с разпространените модели на комерсиалното кино и в града на Рейн не се притесняват, че гости на фестивала са млади хора от всички континенти, че ги няма "звездите" и скандалните клюки около тях. Защото тук са уверени, че днешният свит и смутителен младеж утре ще бъде знаменитост от световна величина, че сред множеството дебютанти със сигурност има и някой утрешен лауреат на "големите" фестивали. А това обяснява и особената атмосфера на форума в Манхайм, наричана, кой знае защо, "работна", както и ентусиазма на многолюдната аудитория от студенти и млади хора.
Тазгодишното, 47-мо поред издание на фестивала, премина под мотото "изкуството да разказваш". Очевидно организаторите са хвърлили доста енергия да осигурят разнообразни заглавия на филми от толкова пъстър географски регион - Европа, представена от кинематографии, които обикновено класираме в графата "периферни" (Белгия, Естония, Финландия, България), Азия, Африка, Америка. Но това съвсем не бе самоцелно търсена пъстрота, а по-скоро желание да се покаже (и насърчи, естествено!) оригиналният поглед към традиционни теми, неочакваната стилистика, продиктувана от по-различни културни традиции, както и да се подчертае драматичният ефект от съвременното наслагване на етнически обичаи и нравствени норми в един космополитизиращ се свят. Интересно е, че публиката в залите на фестивала твърде окуражително приемаше тъкмо този тип филми, прощавайки очевидните несъвършенства на изказа, дори смущаващи окото на професионалиста грапавини в постройката или пък чисто драматургични пропуски, стига в тях да има заявена самостоятелност на авторското мислене. В този смисъл може да се каже, че в Манхайм дават шанс на "другото" кино, което е пълна противоположност на баналната холивудска продукция и нейните имитатори. Което в никакъв случай не означава, че фестивалът дава път на филми, самоотстраняващи се в един или друг смисъл от контактите си с публиката. Напротив, страничният наблюдател може само да бъде изненадан от неочакваната комуникативност на повечето представени в конкурса работи, както и на спонтанната реакция на залата, попреситена от предсказуемостта, шаблона и елементарността на холивудските "хитове".
За наша радост филмът на Андрей Слабаков "Вагнер" бе сред филмите, за които се говореше в Манхайм - в кулоарите, сред колеги и в пресата. Наистина, "Вагнер" не бе отличен с награда, но пък получи доста покани за участия в други фестивали - Котбус, Щутгарт, Амиен, Солун. При днешното състояние на киното ни, при почти тоталното ни отсъствие от всякакъв род международни кинематографични състезания това никак не е малко. А пък и филмът си има качества, които го извадиха от небулозата на екзотичните факти, с които повечето фестивали охотно запълват програмите си. В Манхайм професионалистите оцениха специфичния стил на Андрей Слабаков, своеобразието на подхода му към материала, силата на визуалните внушения. "Вагнер" бе "прочетен" от фестивалната публика доста точно, независимо от характерните нашенски закачки. Гротеската допадна на придирчивите зрители, които се потопиха не без удоволствие в причудливия и абсурден свят на тоталитарна уравниловка, изграден със средствата на естетическите щампи и клишета. И ако "Вагнер" не стигна до награда, то причините трябва да търсим вероятно в по-различната нагласа на журито, което предпочете да отличи творби с по-универсално внушение.
"Честит рожден ден" (дебют на рускинята Лариса Садилова) е трагикомична мелодрама за всекидневието в един провинциален родилен дом. Инсцениран в стила на хроникалното наблюдение, филмът се потапя в атмосферата на надежди и разочарования, на радост и досада, за да открие простичките истини за живота. Независимо от разрухата, отчаянието и крушението на моралните устои, сред които се движат филмовите персонажи. Друг дебютант, американецът Дерек Цианфранс в "Братя-бандити" (наградата на Екуменическото жури) също се вълнува от ерозията на нравствените норми, които изправят хората един срещу друг. Неговият повествователен стил е експресивно агресивен, наситен с цитати от филмовата класика, придаващи драматизъм и енергия на тази типично американска история. Дебютант е и датчанинът Йонас Елмер (в конкурсната програма се състезаваха 7 първи работи от общо 13 филма!), който в "Загубени в Копенхаген" с остроумие и меланхолия разказва за мъчителното пътуване на героите си към топлината на споделената емоция. Изграден с удивително чувство и усет за импровизация, този филм (грамоти от официалното жури и журито на ФИПРЕССИ) разкрива прелестта на неподправения поглед към реалностите на живота, в който няма и следа от маниерност или излишна демонстрация на професионална виртуозност. Впрочем, повечето творби от конкурсната програма не се и опитват да разчитат на външни стилистични ефекти. Малкото изключения пък бяха справедливо загърбени от журито - естонският филм "Георгика", например, е типичен "фестивален" продукт, който на друг международен форум вероятно би спечелил много овации. Но тъкмо неговата изтънчена и на места твърде претенциозна форма, самоцелната многозначителност на внушенията бяха в контраст с простотата на разказа и яснотата на посланията на останалите фаворити в състезанието.
Много ефектен и отлично приет бе американският филм "Изповедите на една сексистка свиня" на Сенди Тунг. С невероятно чувство за хумор тази творба портретира модерния Дон Жуан в жизнена среда, която е наситена със сурогати на изкуството, на истинските чувства, на самата реалност. Двойственото битие на героя-актьор в поредната тв-сапунена опера ни изправя пред феномена на съвременния морал - драматичното несъвпадане между човешката същност и господстващите представи за норми на поведение. Като прибавим към всичко това и професионалната точност на реализацията, ще стане ясно защо Сенди Тунг напълно справедливо бе отличен с наградата "В памет на Райнер Вернер Фасбиндер", която се присъжда за игрален филм с много оригинална повествователна структура. Стюарт Суг (Великобритания) с "Фаст Фууд" бе достоен конкурент до последния момент на американеца, но очевидното влияние на "Трейнспотинг" върху дебютанта вероятно е натежало в полза на "Изповедите". Иначе в английския филм има подчертано чувство за кинематографичната форма, което позволява на автора виртуозно да води разказа, наситен със сюжетни обрати и специфичен черен хумор.
"Макс и Бобо" на белгиеца Фредерик Фонтейн (също дебютант!) бе увенчан с Голямата награда. Този филм е типичен представител на гей-темата, завладяваща все повече територии по световните фестивали. Емоционалната връзка между безработен фризьор и уличен скитник надскача хомосексуалните трепети и се превръща в силен разказ за сложността на взаимоотношенията между партньори с различен социален статус.
Отчуждението, разрушената нравственост, бездуховността, насилието, ксенофобията - това са главните проблеми, занимаващи младите кинематографисти, чиито работи показа 47-ият международен филмов фестивал в Манхайм. Всеки автор посвоему търси отговор на тревожните въпроси, които всекидневието задава. Затова и разнообразието от отговори бе красноречиво доказателство за възможностите на съвременното кино да разказва интересно, без да спестява горчивите истини, но и без да разкрасява реалността. Младото кино се стреми да се разграничи ясно от капаните на конвенционалната продукция в търсене на истината за човека и неговите надежди днес. Понякога успява, друг - не, но във всеки случай то, младото кино, не желае да бъде епигон на серийната продукция по холивудски образец. Манхайм и тази година потвърди този дух на търсене и открития, обединяващ дебютантите от толкова кинематографии.
Но този фестивал има и друга отлика, която го превръща във важен кинематографичен форум - това са провежданите от две години срещи между продуценти и режисьори. Няколко дни проекти от Европа, Латинска Америка и Северна Америка са обект на разговори и преговори за бъдещата им реализация - нещо, в което Манхайм е неоспорим пионер. Очевидно, подобен тип кинематографична активност ще придобива все по-голямо значение, защото той разкрива допълнителни възможности пред младите кинематографисти, правещи първите си стъпки в професията.
Тазгодишният форум в Манхайм бе запомнящо се кинематографично събитие, което очерта интересни търсения в съвременното кино. На прага на новото хилядолетие киното демонстрира жизненост и енергия, както и желание за обновление. Кризата на стереотипите и моделите на поведение, които комерсиалното кино тиражира, са очевидни и новото поколение кинематографисти не желае да се съобразява с тях. Търсенията вървят в разни посоки, но обединяващото в тях е желанието да постигнат истината за битието на човека в ситуацията на един постоянно унифициращ се свят, зареден с религиозни, расови, класови предразсъдъци и табута. Младото кино е неравно като краен художествен резултат, все още на повечето дебютанти липсват и дълбочина на прозренията, и блясък на кинематографичната форма. Но едно не може да им се отрече: те имат желанието, енергията и смелостта да поставят директно въпросите, които тревожат съзнанието им. И да търсят възможните отговори...
А това е надеждата, че утрешният ден на киноизкуството ще бъде може би по-мъдър. Във всеки случай - по-различен, по-богат на форми и стилове. Поне такъв ни го представи тази есен кинофестивалът в Манхайм.

Александър Грозев


Наградите:
Най-добър игрален филм: "Макс и Бобо", реж. Фредерик Фонтейн, Белгия
Най-добър документален филм: "Напуснат от баща си", реж. Йошихиша Шигено, Япония
Награда "Р. Вернер Фасбиндер": "Изповедите на една сексистка свиня", реж. Сенди Тунг, САЩ
Специална награда: "Честит рожден ден", реж. Лариса Садилова, Русия