Мария Тюдор,
Бразилия и София


"Мария Тюдор" - отново българо-бразилска продукция на Националната опера. Третата за трети пореден сезон. Разточително забавление за софийската публика или шик в репертоара? По-скоро е начин да се изплува от кризата, която е вклещила в лапите си българския оперен театър.
Получава се така: възвишено и прозаично. Възвишеното е за бразилците, които ще видят още една творба на своя едничък известен оперен композитор Антонио Карлос Гомес. Получават го срещу съответното заплащане. А прозаичното е за нас.
В свои изявления многократно Пламен Карталов като директор на операта изтъква, че с получените от бразилците пари е подпомагал значително бюджета на театъра. И нещата изглеждат така: отказваш на бразилците - няма валутни инжекции, няма турнета в Бразилия при най-добри условия... От Росини и Доницети например знаем само по 2-3 опери, но пък можем да се включим вече в панорама на композитора Гомес. Очевидно така ще е, докато не се намерят достатъчно щедри български спонсори и министерството не започне да осигурява по-достойно заплащане на труда на артиста в България. Това е свръх-мечтата, а засега - да се примирим, че който плаща, той поръчва музиката. За да върви керванът напред, за да има живот в операта. Все пак "Мария Тюдор" поне е увлекателна драма. А и като я сравнявам с "Гуарани" и "Фоска" - е най-ярка като драматургия, със стегнато формоизграждане и много по-индивидуализирана мелодика, т.е. много по-рядко напомня за Учителя Верди. Удоволствието от премиерата (6.ХI) се дължи на постановъчния екип и на изпълнителите. Почеркът на режисьора Пламен Карталов е налице - едри линии, изчистени подробности - от сцената и в актьорската игра, кинематографичност (постоянно движение на декора), ефекти, действени кулминации. Заедно с чудесния сценограф Салваторе Руссо и диригента Луис Фернандо Малейро (знаем ги от "Фоска") са направили силна, разтърсваща с трагизма си опера. Мрак и светлина, разкош и блясък в двора на Тюдорите... любов и омраза...
Великолепна е идеята на хореографа Флавио Беннати със стилизираните балетни сценки, отлична е изявата на хора на операта с диригенти Виолета Димитрова и Христо Казанджиев. "Колите" на сцената отвеждат и донасят части от Тауър, от двореца, пренасят ни в далечни времена, в атмосферата на дворцови заговори и любовни екстази в будоарите на кралицата. Отлично звучащ оркестър, разноцветен, ярък като присъствие, вписващ своята роля на много значим компонент от спектакъла! Дължи се на Малейро, който си разбира от професията. И на певците. Експресивният и чаровен Костадин Андреев (Фабиано, любовникът на Мария) показа, че може естествено и успешно да преминава от лиричност към драматичност. Светозар Рангелов - ново амплоа и нов успех за този музикален и очевидно амбициозен бас. И Елена Чавдарова-Иса, която все още не може да се освободи на сцената (от нотите, встъпленията и т.н.) и да постигне единство на пеене и актьорска игра, да създаде пълноценен образ. Гостите са: Франко Помпони - интересен и изразителен баритон, и Елиане Коелио - Мария Тюдор. Коелио бе всъщност примадоната на премиерата. Без да има особено голям глас (в центъра е твърде глухо звучаща), тя е интересна с красивите високи тонове. Умело превръща недостатъците си в качества на интерпретацията. Защото е трагичка по природа и майсторка в пресъздаването на сложния, многопланов образ на Мария. Макар на моменти гласът й да звучеше изморено и вяло, тя успява да завладява и възхищава. Пример за това, че в операта не е само гласът...

Боянка Арнаудова