Когато видях за първи път работите на Нина Е. Иванова, показани понастоящем в Художествената галерия в Русе, бях много приятно изненадана. Напоследък рядко можем да видим пластики в такъв размер и то направени от толкова фино и крехко момиче. За да се "сбориш" с такъв материал и да го изведеш до форма, внушаваща лекота и изящество, сигурно трябва да си се сраснал с червената череша - материалът, който Нина предпочита за повечето от своите скулптури. Това дърво е колкото благодатно със сложната си структура, толкова е и трудноподатливо за обработка. То изисква голяма деликатност и търпение, но подхванато с много усет, щедро се отблагодарява на ваятеля.
Фигурите са изчистени, лаконични. Има на места насочващи детайли, които обаче не претоварват възприятието, а напротив - действат леко и балансирано. Друга чувственост - по-топла и душевна, носят малките керамики. Пластиките от дърво и шамот се допълват естетически в изложбата от рисунките, които внасят цветови акценти. В организацията на пространството, в съчетанието на дърво, керамика и хартия се чувства дизайнерски вкус, усет за цялост, концептуална връзка между всички творби.

Елена Великова