Литературата
като шведска маса


Георги Пашов чете свое стихотворение, в което, най-общо казано, се колебае има ли "изход" в живота. Силвия Чолева се навърта наоколо и мънка под носа си "Балонът се надува, балонът се надува"... Кристин Димитрова ги наобикаля, надувайки истински балон. Когато съмненията на Пашов относно наличието на изход достигат своята кулминация, Кристин подава надутия балон на Силвия, която го боцва с игла - ясен спукан звук. Дилемата на Пашов е решена. Публиката разбира това, нищо, че се състои предимно от шведи.
Тази история не е измислена. Тя е част от "триатлона" в програмата на случилата се през октомври първа Олимпиада на поезията, организирана от IOPP (International Organization of Performing Poets). Там е участвал и български отбор, съставен от Кристин Димитрова, Силвия Чолева, Кирил Кадийски и Георги Пашов.
Кристин Димитрова беше любезна да хвърли повече светлина върху събитието. Нейният разказ ни кара да се размечтаем за времето, когато българските поети ще решават противоречията помежду си с честни поетични състезания вместо със злобна публицистика.

С.М.

Това е съвършено частна инициатива на поети. Заглавието е гръмко, като футуристичен манифест, и в този смисъл малко подвежда. Човек би могъл да си представи творци от петте континента, Нобеловия комитет в журито и шведския крал на откриването. То и без това тук, в България, самото споменаване на Швеция предизвиква подобна верига от асоциации. Всъщност става дума за нещо съвсем различно. Но затова първо трябва да се спра на въпроса що е поетичен "шлем" (slam - от англ. затваряне на вратата с трясък; сблъсък; жарг. остра критика. Терминът се появява и в бриджа, и в тениса, ето защо тук го използвам в готовия му, вече преведен вариант.) и има ли той почва у нас.
В САЩ има вече десетгодишна традиция да се устройват поетични "сблъсъци". Афишите им изглеждат горе-долу така: "Бостън срещу Ню Йорк". Майкъл Браун, секретар на IOPP и съорганизатор на шведската "Олимпиада" е печелел три години подред шлема между няколко щата в полза на Бостън. Е, и в своя си полза, естествено. Обещал ми е да изпрати видеофилма "Slamnation" от миналогодишното им състезание. Струва си да се види за какво става въпрос. Зали с по две-три хиляди души народ, дошли, за да гледат състезанието. На брой малко повече от зрителите на Therapy? в България. При това входът не е свободен. Тук думата зрители е малко пасивна и в този смисъл не е съвсем точна. Публиката просто ври, аплодира, освирква когато е недоволна и приветства любимците си като на стадион. Журито се състои от пет човека, произволно избрани сред зрителите в залата, и те оценяват изпълнението на поета. Така, както се дават оценки при фигурното пързаляне, от нула до десет, включително и с десети. Поетите се съревновават помежду си сами или в отбори. Има не само поезия, има и състезание. Амбиция да въздействаш най-силно върху публиката. Да намериш начина на изпълнение, който ще изяви стихотворението ти най-добре. Резултатите идват моментално, при това директно от потенциалните ти читатели. Интерактивността е в необичайно завишена доза. Обикновено поетът разчита на книгите си и на критическите оценки, насъбрани през годините. В поетичния шлем много от звената липсват и в този смисъл се изисква кураж. Тук е важен форумът за изява и срещата с останалите. Можеш да имаш десет премирани стихосбирки зад гърба си, но когато излезеш на сцената, ти се състезаваш наравно с другите. От друга страна, можеш и да си пред първа книга. На шлема обаче само публиката решава дали си толкова велик, колкото се смяташ. Предполагам, вече става ясно, че поетичното състезание е по презумпция антиелитарно. Честолюбието може да се замае, може и да се нарани. Печели само поезията.
Тук искам да кажа, че колкото и свободни да изглеждат правилата на сценичното поведение в поетичния шлем, основното си остава предложеният текст. Сценичният пърформанс го допълва, но реално погледнато не може да го измени. На самоцелните хватки се гледа с лошо око - например, ако, да речем, декламирайки стихотворение за обременените отношения между хората, поетът прави челна стойка, само за да видят всички, че той може да прави челна стойка. Това се шкартира като тъпо. Също опитите за стриптизьорство не се считат за добър вкус. Ако на Памела Андерсън случайно й се доще да се яви на шлем, ще й се наложи да напише истинско стихотворение. Шушненето с листа, примляскването и мънкането се изключват, освен ако не са част от нарочен сценарий. Ако ще мънкаш, просто предложи на хората книгата си и действай по обичайните пътища (които всъщност са сигурни и съвсем не лоши). Но ако си на сцената, трябва да помогнеш на текста си, да предизвикаш реакция. Това си е джаз-концерт.
Шведската олимпиада си беше един такъв поетичен шлем. Подобни шлем-общества вече има и във Финландия, Германия, Израел, Унгария. Шведите са още новаци, в началото нямаше почти никаква публика, но на финалите залата беше пълна. Там вече си имат своите звезди на пърформанса. Попаднахме в една група, която се движеше от шлем на шлем. Сред тия хора имаше пънкари и преподаватели, млади и стари, ниски и високи, бедни и богати. Поезията се възприемаше не като институция, а като лично пристрастие. Глътка прясна вода.
От българска страна участвахме четирима: Георги Пашов, Силвия Чолева, Кирил Кадийски и аз, с леки организационни функции. Участваха още поети от САЩ, Естония, Молдова, Хърватска и Финландия. Състезавахме се на три фронта: Отборно - всеки от нас чете по четири стихотворения, точките ни се сумираха и не стигнаха с две-три, за да потопим шведите. (Оправдание: те четяха на шведски, пък ние на английски и френски. Ще ги видим ние в България); Триатлон - Георги, Силвия и аз. На сцената се очакваше комбинация от текст, звук и движение. Тъй като никой от нас не е нито музикант, нито балетист, ние измисляхме шаради върху текстовете си. (Надявам се, че не сме се забавлявали повече от публиката.); и Поезия в движение. Тук Кадийски пожела да съчетава поезията с движението. В един момент му писна, драсна нещо на гърба на една диплянка и след три минути се появи на сцената с римуван български текст за това, как е протекла Олимпиадата. Ние, българите, оценявайки шегата, много се смяхме. Ловката форма, обаче, не остана тайна за шведите и на другия ден по вестниците писаха, че българите много ги бивало в римуването. Изисканата небрежно-драматична поезия на Пашов беше високо оценена. Силвия също намери своите почитатели. Соля Крапу от Швеция и аз получихме предложение да станем членове на борда на IOPP.
Дали са възможни подобни състезания у нас е въпрос, който не трябва да се пита, а трябва да се опита. Това е шанс за още неизявените и предизвикателство за утвърдените. Студентите със сигурност ще си паднат. Ако на някого единствената му мечта е да влезе в кабинет, на чиято врата виси табелка с надпис "Еди-кой си, литератор", идеята може и да не му хареса. Но тук става дума не за литературата като начин на употреба, а за литературата като шведска маса. Хората идват и си взимат. И ако държиш на тях, все ще помислиш с какво да ги почерпиш. Убедена съм, че една възможност за разбъркване на картите винаги е интригуваща.
Всъщност, вече започнах работа по провеждането на следващата "Олимпиада на поезията" догодина в България. Но това е бъдеще време, с две думи, пълна поледица. Знам само едно - заслужава си.

Кристин Димитрова