Операта в Стара Загора започна новия сезон с нов директор и със стария проблем - изгорялата през 1991 г. сграда. И тъй като за стари неща не ни се иска да говорим с директора - басът Александър Марулев, дългогодишен солист на Старозагорската опера, предпочетохме да разгледаме художествените планове на трупата.
Първата постановка е всъщност възстановка на непрекъснато фигуриращата в репертоарния афиш на театъра комична опера на Росини "Севилският бръснар". Да "ремонтира" заглавието сценично е поканен проф. Павел Герджиков. Диригент на спектакъла е върналият се от началото на сезона след уволнението си през 1997 г. Божидар Бонев.
Въпреки че Старозагорската опера притежава не особено силна, но достатъчно сърцата балетна трупа, тук е отредено място и на "Весел уикенд". Това е все още работно заглавие. Тази хореографска импровизация на Пенка Филипова ще бъде опит за рок-балет върху хитове от попмузиката.
Директорът Александър Марулев очевидно държи репертоарът на трупата да бъде за по-широката публика, тъй като след "Веселият уикенд" се задава оперетен празник - в навечерието на коледните празници е предвидена премиерата на оперетата "Веселата вдовица" от Лехар. Така "веселата" насока в репертоарната политика на театъра обхваща цялото първо полугодие от сезона 1998-1999 г. А през втората половина трупата ще хвърли усилията си върху три заглавия: детската опера на Александър Йосифов "Тошко Африкански", писана специално за Старозагорската опера, която бе и пръв изпълнител на тази първа детска музикално-сценична творба на композитора.
И накрая идва сериозното: една разтърсваща мелодрама - "Палячи" от Леонкавало, чиято премиера се очаква в средата на май, и една героико-романтична творба - "Ернани" от Джузепе Верди.
А какво е състоянието на солистичния екип на театъра? - попитах новоназначения директор. Досега - три надеждни попълнения: великолепното сопрано Офелия Христова, която след тригодишно отсъствие (поради уволнение) се завръща в състава. Едно много добро мецосопрано - Зорница Загорова, току-що завършила Музикалната академия, и младият бас Петър Петров, също възпитаник на академията, ще освежат певческия екип на трупата. Но очевидно директорът няма да спре дотук с обновяването...
А що се отнася до стария проблем - опожарената оперна сграда, потърсих отговор от заместник-кмета на града г-жа Моллова. Според нея надежда има, има изработена стратегия от страна на кметството за набиране на средства за ремонт, но... Тук преградата се оказва чисто бюрократична, което означава - трудно преодолима. От ничия собственост изгорялата оперна сграда трябва да стане общинска. И тъкмо когато Министерството на културата се отказало от собствеността (защо, след като е била ничия, не е ясно), предоставяйки я на общината, възникнал парадоксалният въпрос - не е ли тя собственост на областта? Тук следва поредица от парадоксални правни лабиринти, в които е безсмислено да навлизаме. Но според музиканти от оперната трупа ремонтът на сградата няма да започне, докато наемател на партерния етаж е бингото. Спомних си, че излизайки от гарата, първото, което видях, беше весело усмихнато зайче, сочещо посоката към "Бинго-опера".

Румяна Апостолова