Неделни проблеми

Няма страшно, ако, да кажем, все още не сте се събудили сутринта за иначе почти свежото предаване "Неделен магазин" по Канал 1. Ще го гледате следващата седмица. Ако обаче в едно доста бодро състояние попаднете на него, прекалено спокойният му ритъм може да не ви се понрави и тогава ще потърсите други възможности и места, за да разположите времето си до обяд. Това предаване е точно за вас, ако сте станали от леглото с чувството, че все още ви се спи. Представят ви различни обекти, лица и случки - не особено ангажиращи, почти недразнещи. Важно е да се намерят именно границите на тези "не особено" и "почти", за да няма условия за скандали, претенции - впрочем съвсем ненужни в неделния ден. Постепенно и в полудрямка (ако сме се събудили в посоченото по-горе трето състояние) стигаме до Любомир Левчев. Остарял, разбира се, но все още в добра кондиция. Очите бляскат живо през тесните процепи, дори някак хитро, гласът излиза отдолу, слаб, но далечен, боботещ дрезгаво като полузагаснал вулкан. Впрочем, лошо сравнение от литературна гледна точка. А и не съм виждал вулкани, също така полузагаснали, дори не знам има ли такива. Той обаче със сигурност познава (и) вулканите. Гледаме набръчканото лице с живи проблясъци, слушаме гласа, боботещ отдолу и дори не мислим за онова, което той ни говори. Не се разбира един вулкан. Каква му е Хекуба? Но на нас Кашпировски е все още нужен. Ако в обедната си полудрямка хванем случайно с дистанционното телевизия 7 дни (или това стори домашната котка), има сякаш опасност наистина да се разбудим, защото тук е Божидар Димитров и неговото предаване "Бяло, зелено, червено". При всички случаи ще вдигне на крак презрените парии с някоя родолюбива тема. Например за проблемите на нашата Света Православна църква (отиваща към успение?) и нейния събор, или както той го нарече "това сборище" - тук сякаш се чу една от седемте тръби, при която не само задрямалите трябва да се пробудят. Толкова обаче, защото събеседниците всъщност "се оказаха" пълни единомишленици с водещия Димитров. Поне до момента, когато последният сподели, че БПЦ "все пак" се нуждае от реформа. Не трябвало, тя веднъж завинаги била формирана. Ако в следобедните и вечерни часове някои спортни предавания или екшъни повдигнат нашия тонус, нищо чудно да достигнем музикалното предаване на Канал 1 "Черно и бяло". Или по-точно - да се върнем заедно с Анахид Тачева назад, в златното време на българската естрада. Унесени, можем да забравим да попитаме къде изчезна, например, предаването "Какафония". А трябва, защото беше правено с вкус и не ни разпъваше с болезнените въпроси "чалга или естрада", или двете заедно - едно в друго, или едно подир друго. Тези проблеми обаче ни се явяват само когато се намираме в полузаспалото неделно състояние - очевидно плод на някое предаване, излъчено в съботната вечер с "помощта на водка Атлантик", или пък на още по-бойния "Савой клуб" и неговата забележителна реклама "Кръвта вода не става".

Ромео Попилиев