Материал
за невесели размисли


"Материал" се нарича от самия си автор - проф. К. Велев - приложението към писмото му, получено в софийските университети на 22. 10. того. Проф. Велев е председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България. Тези същите, които щяха да се обединяват по на едро, но не се обединиха, защото не бяха наясно как и защо трябва да стане това.
Висшите училища в България са автономни, но не дотам, че да решават сами кой е доктор и кой професор. Това в крайна сметка решава ВАК. От известно време на ВАК краката се клатят силно, по-скоро привидно, отколкото в действителност, защото ВАК е непосредствен израз на желанието на някои българи да бъдат роби и на нежеланието им да поемат отговорности. Най-вече на желанието на властта да контролира всички - производителите на копчета, но и професорите.
Проф. Велев е, така да се каже, тартор на ректорите. Неговият приятелски и неангажиращо поднесен "материал" има стойността на "некое съображение", което трябва да се има предвид от ректорите, деканите и председателите на специализираните научни съвети по места. Които да мислят бързо и да реагират адекватно на предстоящата им среща през ноември. На нея те ще обсъждат какво да правят, след като ВАК си отиде. Професор Велев предлага да бъде сформирана НАК - Национална атестационна комисия, чиито цели, задачи и структури копират тези на ВАК. Разликата е само една буква. Така мисли човекът, това предлага. На същата страница обаче малко по-горе, професорът твърди и подчертава, че: "крайното решение за назначаване на длъжност със съответното научно звание трябва да бъде в компетенцията на ръководните органи на ВУ" (висшето училище). Така че университетите хем ще решават окончателно и самостоятелно кому да присъждат степени и звания, хем ще има национална (разбирай - държавна) комисия. Да напише и да се подпише човек под две взаимноизключващи се съждения на едно място не е шега работа. Трябва да е много учен, за да борави толкова свободно с материята. Човек с по-ограничени представи за логиката, като чете "материала" на професора и стигне до идеята му за НАК, почва да мисли, че става дума за хумор и сатира. Нищо подобно! ВАК още не си е отишла, а ректорът вече се оглежда с какво да я замести. И не може да измисли нищо, освен промени в табелата. Както се разбира от окръжното на председателя, НАК е нужна, за да изработва критерии за научното равнище на учените. С други думи, учените "по места" не могат да си изработят сами критериите и то в областта, в която (колективно) са всякак по-компетентни от "ония горе". Слънца да са "горе", пак не могат да огреят навсякъде (но могат да папкат и слушкат, както е било винаги досега). Колкото до тези по места, положително някои могат, други не могат да имат критерии и положително тези, които имат критерии и са готови да ги прилагат честно и почтено, са малко. Такива ги създаде и възпита епохата на ВАК. Професор Велев иска тази епоха да продължи и занапред, защото в противен случай има риск. Безспорно е - има риск - бъдещите професори да бъдат истински, недотам истински и напълно янлъш - точно както е сега. Но ако няма ВАК, нито НАК, отговорността вече няма да е споделена - мерзавците няма да се крият зад гърба на Държавата, а Държавата ще изгуби възможността да се разправя с неудобните неи с ръцете на мерзавците. Държавата ще си е отделно и учените - отделно - каквито, такива.
Ако се вгледаме внимателно в "правилното" съждение на автономния професор, цитирано по-горе, виждаме, че и там той визира като носител на решението (кой е учен и кой не е) не някакъв автономен орган, а ръководството на ВУ! Тоест - себе си. Ако се вгледаме в "неправилното" съждение (че трябва да има НАК), виждаме един смешен евфемизъм. Не е казано директно, че НАК ще решава кой е учен и кой не е. Според Велев комисията "само" ще вписва в регистър кой е. Че комисията ще решава това, професорът оставя на подразбиране. Ако беше въпрос само до вписване, за това е нужен писар, няма нужда от комисия.
"Материалът" на председателя на Съвета на ректорите е емблематичен за равнището на учените, които управляват науката на България. Тази смес от нахалство, верноподаничество и увъртания е типична за висшия административен ешелон, защото не науката, а администрирането е кармата на подобни учени. Ако ВАК остане, в някакъв смисъл ще останат и ще пребъдат и те. Затова бързат, преди ВАК да си е отишла през вратата (на историята) да я пуснат през прозореца. Велевци посягат да го отворят.
Може би в момента висшето образование в България няма по-важен проблем от този - какво ще стане с ВАК. Той решава въпроса за кадрите, а "кадрите решават всичко". По стар български обичай "милионите прости хора с добра воля" са готови да предоставят проблема на "кадровиците". За да си нямат главоболия и за да не си цапат ръцете. Как ще го решат кадровиците е очевидно. После онези с "добрата воля" ще си скубят косите и ще си окайват държавата. Колебая се да реша за себе си кои са по-омразни - кадровиците или мухльовците. Кадровиците поне знаят какво правят и защо го правят.

Павел Попов
7 ноември 1998