Метрополис и Декаданс са формации от ди-джеи, които правят, популяризират и организират съвременната електронна музика в София. Имат все по-голяма публика. Доведоха Свен Вейт и Стака Бо, което ни позволи да сравним качеството на електронната музика у нас и другаде. Засега сравнението е в полза на "другадето", но размахът и динамиката на електронните мероприятия, провеждани от "Метрополис" и "Декаданс", са много обещаващи. И тук, както във всяка съвременна дейност става въпрос главно за модерно мислене. Събитията Стака Бо и малко след това Свен Вейт ни приобщават към съществени тенденции в развитието на съвременната музика. Доставиха ни усещания, които не можем да изпитаме вкъщи или в някоя дискотека.
Зала "Фестивална" беше епицентър на звуково-светлинното "природно бедствие". Заедно с родните "Тибетски сърца", Ясен Петров, DJ Ради, DJ Стивън и други диджействаха на живо и две големи имена на електронния звук. Свен Вейт е един от "бащите" на този вид музика и в момента е споменаван на много места като номер едно в бранша, а Стака Бо е популярен и с много оригинални хитове от класациите като "Here we Go" и "We Vie". Отмина времето, когато у нас идваха да свирят попмузиканти, най-вече от рубриката "Гласове и мелодии, които помним". Всъщност по-голямата част от публиката на Свен Вейт и Стака Бо въобще не помни такава рубрика.
Пространството на зала "Фестивална" бе организирано по адекватен електрически начин. Създаваше се впечатлението, че се намираш в застрашително пулсиращо бетонно-стъклено съоръжение, много по-голямо отвътре, отколкото отвън! Осветлението е само ултравиолетово. Светещи в тъмния хаос очи, зъби, нокти, вежди, коси, дрехи, обръчи с антени, гривни и всякакви странни техноаксесоари се насочват към вътрешността. А в самата зала главна роля заема Звукът. Тонове звук - просто децибелите като мярка губят смисъл, дрехите прилепват плътно до тялото, а самото тяло се настройва в пулса на вибрациите. Бясно мигащите светлини, екраните с анимация (правена също на живо) и разсичащите въздуха (?) лазери хипнотизират и сякаш елиминират гравитацията. Индивидът се "разтваря" в огромния хаос, тътнещ хаос, в който не съществуват (поне по познатия начин) мелодия, думи и тембри. Хаос, манипулиран от Ритъма - монотонен, заглъхващ, експлодиращ. С две думи - космическо усещане.

Кирил Златков