Отворете моретата! Отворете света!

Представянето на корейската съвременна култура в нашата страна, организирано от посолството на Република Корея със съдействието на Министерството на културата на Република България, включваше и спектакъла на корейския мюзикъл "Чанг Пого - Принцът на морската търговия", изпълнен на сцената на Народния театър "Иван Вазов". Залата беше претъпкана. Че кой е гледал далекоизточен мюзикъл! Не традиционна пекинска опера, не всеизвестните японски Кабуки и Но, не дори корейската опера Чанкък, а мюзикъл. И така, няколко думи за сюжета, поучителен от много гледни точки, още повече базиран на исторически събития. Способно корейско момче заминава да си търси късмета в Китай, все пак Държавата в центъра още повече по времето на Танската мощна династия. Талантът му скоро е оценен и той достига висок военен чин. Но е привикан в корумпираното вече корейско царство Сила за командващ военна база. Корейската история като че не помни подробности за неговите действия, затова пък в китайските хроники, както и в известния дневник на японския монах "Дългото пътуване на Енин до Китай", се споменават факти, които говорят, че именно Чанг Пого поставя началото на морската търговия не само с Китай и Япония, но и с цяла Югоизточна Азия, Персия и Арабия. Както и че разгромява и китайските, и японските пирати и става истински принц на търговията в Китайско море. Паралелно тече драматичната сага между разделените влюбени Чанг Пого и Подул, които след много години се събират, а кралят обещава да ожени сина си за дъщеря им. И принцът на моретата естествено става жертва на заговор и бива убит от своите си хора. Премного заслуги, премного завист, борба за власт. Все същата история. И с неговата смърт умира и идеята на Чанг Пого да "отвори морето отвъд Корейския полуостров към многовековния континент". Но в сърцата на неговите потомци, както пише в програмата, тази надежда отново се заражда. "Отворете морето! Отворете света!" Това е посланието. И това усеща човек, съпреживял спектакъла, с неговия възхитително овладян ритъм, на места завладяващ и хипнотичен, за което допринасят най-вече елементите от шаманските танци. Възроденият в последно време в Южна Корея старинен стил пхансьоре - музикално драматично произведение в стихове и танци, е дало възможност на авторите да създадат един западен по тип американски мюзикъл, където обаче се преплитат корейски фолклор, дворцова и храмова и маршова музика, будистки и шамански песнопения и танци. И всичко това прелива ту във фраза на Гершуин, ту в кавала на Теодоси Спасов, ту в поп-музика, ту в шопски неравноделни тактове, ту в джаз, ту в руски и унгарски цигански романси, ту в американски негърски singing in motion. Една близка приятелка и познавачка долови мотиви от песни на племето зулу в Южна Африка, мярнаха се и фрагменти от българската постановка на "Турандот". И всичко това прелива, почти като ин и ян, достигнали пълнотата на своята светлина и полумрак, мъжественост и нежност, заситени да се плъзгат и търсят нещо ново. Нямаше момент, в който да си кажеш "Ех тия, с техните!" - както често се случва (присъствали сме) при среща на твърде различни култури. Оказва се, не чак толкова различни, нито като история, нито като психология, нито като темперамент. Мюзикълът наистина откровено е адресиран към западния зрител и турнетата му очертават една впечатляваща линия-мост между Лос Анжелис, Ванкувър, Буенос Айрес, Хошимин, Торонто, Чикаго, Москва, Узбекистан, Прага, Базел, Мадрид. И почти при всяко ново турне нови песни и нови аранжировки. При последната представена ни версия са включени песни на Чой Сунг Чан и нови оркестрации, аранжирани от Ам Чун О. Сякаш по пътя мюзикълът деликатно, като с пръчици за хранене, е подбирал най-характерната или близка по дух на спектакъла музика. А какво белканто! А какви вихрени танци, въпреки че при очевидните превъзходни възможности на изпълнителите от хореографията можеше да се очаква повече въображение и неистовост. Не зная дали само поради въздействието на спектакъла или струящата и от сцената, и от залата благоразположеност и добронамереност, от порива на артистите да доставят и си доставят удоволствие, но театралното пространство бе заредено с изключително положителни емоции, почти патетични. И въодушевление, въпреки преобърнатите кофи вън и натрапчивия антихуманизъм по улицата, човек си казва "Хайде да ги отворят тези морета, бе! Хайде, да го отворят този свят!" И когато вече преодолявайки безпрепятствено последните крачки до вкъщи в подлеза на "Орлов мост" нашият си известен гайдар ми каза: "Щом оставяте пари, ще трябва да изслушате това родопско хоро, за вас", и се извиси дива музика, и зазвънтяха чанове, които се смесиха с цимбалите и шаманските подскоци, благодарих на Небето за тази нощ. Май че наистина както учат източните мъдреци центърът е навсякъде.

Мария Груева