Българското изкуствознание

В живота на институциите датите често играят важна роля, а своеобразните им повторения през годините създават неочаквано полета на празничност, които променят обичайния работен ритъм. Такава година за академичното изкуствознание у нас е 1998 - тя маркира едновременно половинвековната история на съществувалите най-напред като отделни формации институти за музика и за изобразителни изкуства, както и 10-годишнината от създаването на уникален, комплексен по състав Институт за изкуствознание. Институт, който разполага с възможности за цялостно осмисляне на българското художествено наследство и художествена съвременност - в областите на музиката, изобразителните изкуства, театъра, киното и телевизията. Като подразделение на БАН този институт предоставя на научния си състав и специфичната и уникална възможност за пълно отдаване на научноизследователска и научно-приложна дейност. Преподавателска дейност се осъществява в рамките на най-високия цикъл на образованието - докторантурата. Отличава се и с подчертана комплексност, която не само създава условия за диалог на учените от различни сфери, но и подтиква към ефективното осъществяване на всякакви интердисциплинарни проекти.
Разбира се, по отношение на повечето науки въпросът какво са донесли последните 50 от тяхното битие е неправомерен. За институциите обаче такъв период е вече повод да заговорят в цифри. И така, Институтът за изкуствознание на БАН включва 10 секции, представящи четирите му сектора. През десетгодишния период усилията на научния му състав се съсредоточават върху следните основни проекти: История на българската художествена култура, включваща историите на изобразителното изкуство, на музикалната култура и на българския театър; събиране на образци от художествената култура по нашите земи, съчетано с извеждане на документираните уникални паметници в публичното пространство - в поредица от корпуси, извори, сборници като например Корпуси на монументалната ни живопис от ХVII и от XVIII в., Извори и паметници на българската музика - Средновековие и Възраждане. Друг пласт е изработването на енциклопедии и речници. Работи се върху Енциклопедия на изобразителното изкуство, Речник на българския театър, Речник на българския музикален театър и др. Завършени са над 82 частни изследвания, публикувани са над 450 студии и научни статии в авторитетни списания и тематични сборници.
Но нека спрем с цифрите дотук. Защото 50 години са наистина само миг в битието на науката, а докладите за състоянието на институциите са параусловие за развитието й. И може би точно заради това юбилейната сесия по случай 50-годишнината на академичното ни изкуствознание бе съчетана с проведена в залата на Съюза на българските композитори научна конференция (11-15 ноември). Докладите очертаха едно действително уникално като обем и сложност научно поле, изтъкано от разнообразието на тематизациите и богатството на проблематизациите, обхващащо огромен исторически период от античност до съвременност. Подходите разкриха конкретни резултати във всяка една от предметните области, а подредбата на тематичните единици в работната програма на конференцията създаде реални възможности за диалог между участниците. Диалог, който е заложен в самата идея за Института за изкуствознание, но който може да се превърне в гарант за неговото научно бъдеще само когато се изживява отново и отново в практиката на науката - както в празниците й, така и в нейното делнично битие.

Росица Драганова