Атанас Кареев концертира в София

Внушителна тълпа, трудно проникваща през единствената врата на зала "Света София" (което отложи с половин час началото на концерта), пълна зала с множество правостоящи по стъпалата отстрани - така изглеждаше на 5 ноември концертът на Софийската филхармония под палката на Йордан Дафов, напомняйки ни носталгично, че може и да има събития в музикалния живот, които да заемат понякога място в капризното, непредсказуемо внимание на културната общественост. Причината - Клавирният концерт на Гершуин в програмата, или присъствието на пианиста Атанас Кареев?
Срещите с него не са често удоволствие за нашата публика - предишното му гостуване като солист на Софийската филхармония (заедно с Минчо Минчев и виолончелиста Янг Ванг Чо в Тройния концерт на Бетховен) бе преди около девет години, в началото на онази 1990 г., отворила отново пътя на талантливите българи от цял свят към родния ни културен живот. А за част от бързо подмладяващия се състав на самата филхармония сегашният контакт с него бе всъщност "откриването" на още един "чуждестранен" български изпълнител.
Вече три десетилетия Атанас Кареев свързва професионалната си активност с музикалния живот на Германия. През това време той свири 12 години с Берлинската филхармония (почти целия концертен клавирен репертоар - от Бах до Гершуин), гастролира с рецитали и като солист на най-реномираните оркестри в Европа и САЩ, прави записи за 12 плочи, няколко компактдиска, за радио- и телевизионни компании в различни страни, участва в жури на международни конкурси, преподава, а от 1980 г. ръководи отдела за клавирни инструменти в университета във Вупертал.
Но музикантите от неговата генерация още добре помнят талантливия пианист, потомък на фамилия с дълги музикални традиции, който на 12 години свири ре минорния Моцартов концерт (КV 466) с филхармонията в родния си град Варна, а десет години по-късно прави своя международен дебют като солист на Дрезденската филхармония в Първия концерт на Лист. След златния медал на петото общобългарско състезание в творческата му биография са вписани цяла поредица авторитетни международни награди - от конкурсите "Бузони", "Казагранде", "Мария Канале" - Барселона, "Фолкванг" - Есен, специализациите (след завършването на класа на проф. Панка Пелишек в Академията в София) при Ивон Лефербюр в Париж - върху музиката на Дебюси и Равел, при Детлеф Краус във Фолкванг академия в Есен, при Вилхелм Кемпф - върху клавирното творчество на Бетховен.
Продължителна е била и работата му върху Гершуин - "...учил съм творбите му с американски диригенти, свирил съм ги години наред с Берлинската филхармония, след това и с американски оркестри..." През това лято свири Концерта на Гершуин и във Варна, където тази година основава (по стара семейна традиция - неговите дядо и чичо, Найден Найденов и Асен Найденов, са поставили началото на фестивала "Варненско лято" през 1926 г.) международен курс по пиано за западноевропейски студенти.
И неговото изпълнение на Гершуин безспорно носи следите на дългото, зряло осмисляне, не разчита на външната ефектност на свободната агогика, на суинга, а на цялостно издържаното въздействие - по собствените му думи, на една "традиционна концертна форма, в която са вплетени фолклорни елементи".

Анди Палиева