Фрагменти от една година

За своята първа самостоятелна изложба в галерия ТЕД - Варна, известният български скулптор Стефан Лютаков казва: "Това не е ретроспекция на годината, тук събрах по малко от себе си, за да направя опит да се сглобя, да се събера, разпилян в месеците на тази щастлива за мен година, защото животът продължава, а аз ще съм нужен цял".
Този радостен порив на духа на твореца поражда усещането за празник. Всички показани в изложбата произведения, названията им също носят усещането за празник.
Миниатюрните фигурки на "Празничната въртележка" се понасят във въздуха, но странно как те започват да изпълват пространството, да растат и в миг разпознаваме себе си на въртележката. Унесени в магичния вихър на въображението, пътуваме "Ден и нощ", "Заедно". От "Музикалната кутия" звучи единственият ненаписан валс и ние "Пътуваме назад", но не във времето и спомените, а в мечтите. Там, в оная земя, където "Личната армия" на Стефан Лютаков охранява безсмъртието, където "Парадът в Париж" се превръща в "Ритуал". Пейзажът от въртележката започва да изчезва, остава усещането за него във вертикал, един "Вертикален пейзаж" като нещо чисто и студено, къс от айсберг, върху който са разцъфнали железните цветя на човешката воля и фантазия. Те огъват материята, както е в киберпространството, правят я пластична и мека като покълнала плът.
Стефан Лютаков не е дидактичен, не е екзистенциално погълнат, той е природно интелигентен и мъдър в своите човешки измерения. За твореца светът е взаимнообвързан, неподозирано зависим в съставните си форми. Като привързан с пъпна връв, той следва еволюцията в някаква обща кармична връзка. Това ражда метафората с образа на побития в земята кол, около който се извива спиралата на поколенията дворни кучета. Това е същата метафора, която отваря по издялания ствол малките прозорчета на спомените, от които изпадат навързани късчета хляб.
Стефан Лютаков поема със сетивата си топлината на материята. Той е покорен от нейното майчинство, от способността й да храни въображението му. Пластически в материята той търси универсалния образ на това майчинство, възприема го първично като космичен инстинкт на природата. Животно-майка е синтезиран образ-символ, пластичен еквивалент на творението. То е майката, която кърми неговите творения, странни, напомнящи за различни животни, но със свой образ. Те са малки, навързани по гърдите на фантазията. Те са класически, неповторими като някакви неолитни идоли. Космичното дърво на Лютаков е за "Двама", то повтаря идеята за родословието на човечеството. Пространството духовно му се подчинява така, както става и при останалите пластики, за които размерите нямат никакво значение. За това пространство, което обсебва за себе си, художникът прави своята "Лична армия на Стефан Лютаков". Тя е израснала от детството, от клечките-воини, забити в пясъка, несъборени от преходността и атаките на времето. Нейните малки глинени воини са от всички кръстопътни времена и народи. Те са също метафора, защото събират редиците на непобедимата армия, охраняваща духа на едно талантливо изкуство.
В пластиките размерите варират, материалите се сменят - мрамор, желязо, чугун, бронз, теракот и глазури, тел, етернит, дърво. Те се подчиняват на пластичния замисъл, на умението на автора да борави с материята и да я одушевява в нов образ на живот.
Стилизираната, изчистена в силует форма, често е поставена свободно висяща в пространството. Тя пластически се променя, преминава през примитива в пластика с експресивно напластена повърхност, със засъхналата светлина по нея, едно завръщане на спомена за "Блудния син" на Рембрант. Нюансите на керамичната маса превръщат материята в жива плът. В миниатюрните фигурки от скулптурните композиции емоционалното внушение преминава от детска игривост през меланхолията и иронията. Не рисунъкът, а обемът, фината моделировка, свободната форма, дискретната пластика и хармонията на естествените багри на материала внасят високия стил на творбите в тази изложба, наречени "Фрагменти от една година".

Пламена Димитрова-Рачева