Мостът като проект

Носталгия и амбиция са онези думи, които биха могли да внушат настроението преди една седмица, на 11 ноември, когато премиерата на списание "Мост" ни накара да посетим галерия "Деспред" и да отъркаме опусталелите си интелигентски души в усещането за бизнес, което струи от внушителната сграда.
Носталгията беше в спомените за самиздатския "Мост", за сладко-страшната тръпка на самиздатското време, за фигурата на интелигента като културен Герой... Тя доведе Радой Ралин - и в текст, и на живо, - та трябваше да го изслушаме със снизходителна търпеливост. Пенка Ватова изнесе цялата премиера - спокойно, доброжелателно - така, както изнася списанието. Тя беше права в това, че все повече умират и времето, и смисълът на самиздатската литературна активност. Наистина, защо да въздишаме по някаква романтика изстинала, когато героичното днес е много повече в това да заложиш силите си в списването на някакви колективни усилия, отколкото сам да си издадеш книжка. Да не говорим за опита, който събрахме около качеството на тези самоиздания. Носталгията може да бъде съзряна и другаде. Тя е в скрития замисъл на това списание; концептуална носталгия по големия културен проект. Списание "Мост" хвърля мрежа от мостове през времето, през поколенията и през типологичните разлики в способността за поетично светоусещане. То събира на едно място ужасно много и много различни поети: от Блага Димитрова до новия ъндърграунд. Сякаш иска да бъде всепоетово, всепоетично... Внимателната делба на рубрики, техните хубави имена не премахват усещането за супермикс, по-скоро внасят в него романтичен характер. Това наистина е проект на мостовете, на мостовостта, която е вяра в глобалния смисъл на културните връзки, вяра в смисъла на културното, в идеите за Епоха и Време. Есенциализмът на подобен замисъл отменя постмодерната фрагментарност - точно когато изглежда, че добре я използва. Такива списания е имало през първите десетилетия на века, а между тях - и успешни. Всъщност вече казахме за амбицията. Носталгията може да бъде демиургичен импулс, амбицията ще очертае размах на замисъла; оттук нататък остава - работа... Защото по-скоро правило, отколкото изключение стана литературните списания да започват добре и после да залиняват, макар и с различна скорост.
Непременно трябва да споменем още една, може би най-красивата страна на проекта Мост. В него поезията и графиката, литературата и изкуството присъстват неразделими - още един мост на културната свързаност. Щастливо намерен изглежда художникът Буян Филчев. Идеята за смисъла на културното, вярата в неговата адекватна споделимост са отразени в оформлението, за което думата "оформление" не подхожда изобщо, тъй като представлява равностойна страна в идеологията на културата като мост за общуване.
Премиерата включваше в себе си още една премиера - стихосбирката "Кръгът" на Елка Димитрова, издадена като приложение към първия брой на списанието. За нея обаче - другия път. Защото тя заслужава отделни думи.

Милена Кирова