Аз съм сръбският Адолф

Извадки от свидетелски показания пред Хагския трибунал

Място: складовете и хангарите на Лука, пристанищния комплекс на град Бръчко в Североизточна Босна.
Време: 7, 8 и 9 май 1992 година.
Имената на свидетелите не се публикуват по обясними причини.

Свидетел 1: В Лука видях Горан Йелишич. Около метър и осемдесет на ръст, на възраст 27 или 28-годишен, с много руса коса, сресана настрани, с дълго лице, тънък, но мускулест и много силен. Удареше ли ме, всеки път ме просваше на земята. Не съм забелязал никакви белези или татуировки по него. Горан беше винаги в синя полицейска риза с къси ръкави, понякога носеше син пуловер.
Свидетел 2: След около час в хангара влезе Горан. Заповяда ни да се строим, и ние се строихме. Аз бях във втората редица. След това попита: "Вие знаете ли ме, кой съм?" В ръка държеше нещо като черна гумена палка, но по-дълга от обикновените полицейски палки. Придружаваше го един, облечен в камуфлажна униформа. Този човекът носеше автомат "Скорпион" със сгъваем приклад. Горан имаше пистолет със заглушител. Както попита, знаем ли го кой е, всеки си замълча. Тогава сам отговори: "Аз съм сръбският Адолф, добре да знаете". Каза ни след това да извадим всякакви ръчни часовници и накити и да ги сложим на масата. Заплаши, че ако някой от нас се опита да скрие някакви пари или друга ценност и ги намерят в него, с този човек е свършено. Всичко това Горан изрече, като крещеше.
Свидетел 3: Горан ми каза, че всяка сутрин, преди да си изпиел кафето, трябва да е убил поне 20 или 30 души. Затова бил дошъл в Бръчко. Спомням си, че ми каза това, когато бяхме с него в канцеларията. Там Горан ми показа купчина банкноти, които получил от някого, за да не го убие. Горан каза, че взел парите, след което го убил.
Свидетел 4: От бараките ни ескортираха до полицейския участък. Наредиха ми да мета около будката "Ослобождение". Докато метях, една юго-кола паркира пред участъка. Там метяха други двама затворници. Юго-колата спря до тях, и от нея излезе един мъж, който после се назова Горан Йелишич. Като излезе от колата, започна да бие с черна полицейска палка двамата затворници, които метяха пред участъка. След това Горан вкара двамата вътре в участъка. Няколко минути по-късно чух два изстрела от пистолет. Същите двама затворника, които Горан бе вкарал в участъка, около десет секунди след изстрелите излязоха бягайки. Единият затворник побягна към книжарницата, другият - към склада за облекло. Тоя, дето бягаше към склада за облекло, мина край мен, и до склада го спря един войник. Горан и шест други полицаи търчаха след него и го сгащиха. Горан извади пистолет и го насочи в затворника. Аз бях на около шест метра от тях. Чух затворника да казва: "Моля ти се, не ме убивай, имам жена и деца". Видях, как Горан стреля. Първият изстрел улучи затворника в рамото, куршумът го завъртя, и тогава Горан стреля в гърба му. И като започна да пада, Горан още веднъж стреля в гърба му или в тила му, не видях точно.
Свидетел 5: Горан излезе от участъка, мина край мен и отиде при четническия войник, който бе спрял бягащия работник. Видях как Горан изправи работника пред един магазин, обърна го и два пъти стреля в тила му. Бях на 20 метра и видях всичко съвсем ясно.
Свидетел 6: Между 1 и 2 часа след обяд видях Горан да взема един младеж от участъка и да го отвежда към Сава. Младежът бе от Шинтерай, името му не зная. Горан отведе младежа на около 100 метра от входа на участъка. Придружаваха го двама войника. Чух един изстрел и след това Горан и двамата войници се върнаха без младежа. Спомням си, че младежът продаваше билети от лотарията и че беше от село Шинетрай. Той бе брат на Айша. Горан нареди на Суад да се изправи срещу участъка и да пее пред знамето. Суад каза, че не може да пее и започна да вика. Горан каза: "Ух, как мразя хора, дето викат". Изпрати един войник да донесе една стара пушка с обкован с желязо приклад. Накараха Суад да коленичи и Горан започна да го бие с приклада. След боя наредиха на Суад да се изправи пред войниците. Суад разбра какво го чака и започна да вика. След това започна да се моли, че имал дете, което още сучело. Отведоха Суад към мястото, където преди това бяха откарали Ахмед Ходжич и един младеж. Горан тръгна с войниците подир Суад. По това време Горан носше пистолет "Скорпион". Като се изгубиха от погледа ми, чух един изстрел.
Свидетел 7: Извън хангара имаше маса, на която един войник се занимаваше с личните ни документи. Бяхме се наредили на опашка при хангара. Адолф стоеше до една кола близо до канцеларията. По едно време една от вратите на канцеларията се отвори и излезе Ранко Чешич. Беше с риза с навити ръкави. Като излезе, Ранко каза: "Адолф, тук има още един клиент за тебе". Макар че внимавахме да не гледаме направо към тях, аз бях много близо и разпознах Есмин, когото познавах от дълги години. Пълното му име е @Зсминко Чумурович. Адолф му каза да почака малко, че да си допие кафето. Като си изпи кафето, Адолф каза на Есминко да тръгва. Есмин тръгна, както му бе наредено, а Адолф сложи кафената чаша на масата и тръгна подир него. Видях как Адолф, като тръгна мълчаливо подир Есмин, извади пистолета си "Скорпион" и стреля веднъж в гърба или в тила му. Есмин падна мъртъв на земята. Адолф или някой друг нареди на двама задържани от нашата група да отнесат някъде тялото на Есмин. Като се върнаха, ни разказаха, че на същото място видели и труповете на двама братя, които преди това бяха извикани от хангара. Малко по-късно Ранко изведе друг един задържан от канцеларията. Познавах го като Сеад Черимагич, на прякор Чита. След първата екзекуция не исках и не смеех да гледам повече, защото знаех какво ще се случи с Чита. Чух Адолф и Ранко да си говорят нещо. Чух изстрел и видях Адолф да се отдалечава от трупа на Чита, проснат на същото място, където бяха екзекутирани другите двама.
Свидетел 2: Докато чакахме, от канцеларията бе изведен Сеад Черимагич, на прякор Чита. Знаех го само като Чита, името му научих по-късно. Не зная кой го изведе от канцеларията, макар че като погледнах, видях Горан да го отвежда на 20-30 метра от нас. Гледах как се отдалечаваха и видях Горан да вдига пистолета си със заглушител. Стреля от разстояние 10 до 20 сантиметра. Горан бе насочил оръжието във врата на Сеад. Като падна Сеад, Горан протегна ръка и стреля още веднъж в гърба му, пак от същото разстояние.
Свидетел 8: Ранко Чешич влезе в хангара, посочи един от нас на прякор Чита, и му каза: "Ей, ти там, излизай!" Познавах Чита от дете, истинското му име бе Черимагич. Горан изведе Чита от хангара и сви надолу по улицата наляво. Ранко посочи Есминко Чумурович, и двамата също от хангара свиха наляво. И четиримата бяха вън, Горан и Чита, Ранко и Есминко. Чух бой, чух изстрели и разпознах гласовете. Чух два изстрела като от оръжие със заглушител. После аз пренасях труповете. Сред шестте трупа, които превозих, разпознах Чита и Есминко Чумурович. Двамата бяха застреляни в главата. Главите им бяха целите в кръв, а другаде по тялото им кръв като че ли нямаше. Попитах Ранко защо бе убит Чита. Каза ми, че Чита имал радиопредавател.
Свидетел 9: Малко след това един полицай изведе Чита от канцеларията и го подкара към Адолф. Адолф пое Чита. Видях, че на Чита главата му кървеше. Адолф отведе Чита към ъгъла на сградата. Видях Горан да вдига оръжието и да стреля веднъж в Чита. Чита падна на ъгъла. Адолф каза на двама полицаи да намерят двама доброволци, за да приберат трупа.
Свидетел 10: Докато чакахме паспортите си, Есминко Чумурович го изведоха от хангара и го вкараха в канцеларията. Като излезе Есминко от канцеларията, видях кръв по главата му, а ръката му висеше като извадена от ставата. Горан Йелишич излезе след Есминко от канцеларията. Горан вървеше на метър зад Есминко. Аз бях на пет метра от тях, когато Горан вдигна пистолета си и стреля в Есминко. Есминко падна и тялото му започна да се тресе. Докато лежеше и се тресеше, Горан стреля повторно. Не чух изстрел, а звук като от драсване на клечка кибрит. Горан повика двама или трима затворника да отнесат трупа. После извикаха Чита от хангара и го вкараха в канцеларията. Чита беше чиновник в Електроснабдяването. Няколко минути по-късно Чита излезе от канцеларията, следван от Горан. Тогава по същия начин Горан застреля Чита. Горан стреля в главата на Чита от два метра разстояние. Като падна Чита, Горан стреля в него втори път. След това двама затворника бяха извикани да пренесат труповете и те ги отнесоха в същата посока, в която другите отнесоха Есминко.
Свидетел 3: Горан се приближи към двама затворника и ги попита от къде са. Те отговориха: От Зворник. Като казаха "Зворник", Горан взе да ги бие с една палка и да ги блъска към изхода на хангара. Нареди им да излязат от хангара. Чух един от тях да се моли: "Не, не!" Горан ги биеше по цялото тяло и главата, като ги караше към канцеларията. Две-три минути по-късно видях двамата да излизат от канцеларията с Горан зад тях. Горан им каза да лягат на земята и те легнаха по очи. Докато лежаха, Горан ги обикаляше и риташе, и ги наричаше "зелени барети". Би ги няколко минути и след това ги уби. Видях как Горан извади с дясната си ръка пистолета, насочи го в главата на единия и стреля два пъти в тила му. Цевта на пистолета, когато стреля, бе на разстояние 20 до 30 сантиметра. Тялото на жертвата се затресе. Секунда след убийството на първата жертва Горан застреля човека отляво по същия начин. Като го застреля, продължи да го гледа, докато тялото му престана да се тресе. След това Горан се върна в хангара и ни каза, че двамата от Зворник били снайперисти. Горан поиска четирима доброволци, за да пренесат труповете. Видях доброволците да пренасят труповете наляво, когато гледаш откъм хангара.
Свидетел 11: Имаше двама братя от Зворник. И двамата бяха слаби и кокалести. По моя преценка единият бе на 27, другият на 30 години. После научих, че по фамилия се казват Захирович. Горан влезе в хангара и прочете имената им от личните им карти. Горан каза: "Вие двамата какво търсите тука, като не сте от Бръчко? Вашата е свършена!" След това ги сграбчи и ги изтика навън. Каза още: "Дошли се, за да останете тук завинаги." След това чух два изстрела. Горан се върна в хангара и каза: "Нали чухте стрелбата, тия двамата чужденци са убити". Горан влезе в хангара и извика две имена със същата фамилия. Обвини ги, че дошли в Бръчко да се бият. Предполагам, че двамата бяха братя, защото си приличаха. Двамата бяха откарани през левия изход в лявата сграда, която служеше за канцелария. Малко по-късно дочух викове и крясъци. Чух някой да се моли: "Не ме бий, моля ти се!" Час по-късно двамата братя излязоха от канцеларията. Горан застана пред тях и като посочи към контейнера за смет, им каза да тръгват. Като стигнаха до контейнера, Горан каза на единия брат с бялото сако да коленичи. Другият брат се подпираше на него. Горан извади "Скорпиона" с лявата ръка и стреля веднъж в тила в този, който се облягаше на коленичилия. След това застреля другия брат по същия начин.
Свидетел 12: Помня, като докараха в Луката Наза Буквич, снаха на приятеля ми. Видях, като я докараха в една "Застава" с Горан. Изкараха я от колата и с белезници я вързаха на един светофар. Горан я би. Искаха да им каже къде е мъжът й. Остана вързана на светофара до вечерта. Горан и войниците я биха с полицейска палка по гърба и гърдите. Биха я преди и след като бе вързана за светофара. Горан само кратко време я би и си тръгна, а войниците продължиха. Като мръкна, я вкараха в хангара при нас. Горан влезе в хангара с една кола и ни освети с фаровете. Каза: "Погледни ме, кукло, я, тя още е жива." Приближи се до нея, и каза: "Хайде, кукло, тръгвай с мене!" Съвсем ясно видях да излиза от хангара с Горан. Малко по-късно чух два изстрела. После се върнаха в хангара без нея и се смееха.
Свидетел 13: Същия ден, когато убиха Наза, докараха баща й Мухарем Ахмедович в склада за облекло, това беше на 9 май. Новак Пудич докара Мухарем и жена му, името й не си спомням. Пудич ги закара в ъгъла на склада, където сърбите закарваха набелязаните за убиване. Пудич напусна хангара и влезе Горан, който се отправи към Мухарем. Мухарем каза на Горан, че имало някакъв закон, Горан да му каже, къде е погребана дъщеря му. Можех да чуя какво си говореха. Горан каза на Мухарем, че скоро ще научи къде е погребана дъщеря му. След това Горан излезе. След час се върна и изкара Мухарем навън. По-късно след обяд, като с брат ми товарихме труповете, за да ги откарат до мястото, където ги полагаха, видах и трупа на Мухарем. Имаше три дупки около слепоочието.
Свидетел 14: Беше около 10 часът сутринта когато Горан докара в хангара Стипо Главочевич, следван от няколко войници. Бях на пет до шест метра от Стипо. Горан каза: "Този човек е снайперист, стреля по наши войници." Мисля, че на Стипо едното ухо бе отрязано. Беше целия в кръв, затова трудно можеше да се види. Стипо каза с нормален глас: "Хора, помогнете ми, убийте ме". Горан извади пистолета си и го предложи на нас с думите: "Иска ли някой да го убие?" Никой от затворниците не отговори. Дойде един войник със сабя и удари Стипо с обратната страна на сабята по гърба. Чух този войник да казва на Стипо: хайде, тръгвай. Горан, Стипо и войникът свиха вляво, като излязоха от хангара, и се изгубиха от погледа ми.
Свидетел 15: На 9 май в девет сутринта докараха в хангара един човек. Доведеният вървеше пред Горан и няколко войника. Беше целия в кръв и държеше в дясната си ръка ухото си. Видях, че дясното му ухо бе отрязано. Бях седнал на три до пет метра от вратата, през която влязоха. Като стигнаха средата на хангара, Горан каза на доведения да коленичи, извади пистолета си и ни го предложи. Горан каза: "Ние го пленихме, а той се опитва да бяга". След това каза на доведения да се изправи. Каза му: "Тръгвай, ще те убиваме". Един от войниците носеше сабя. Като напускаха хангара, го удари със сабята по гърба. Минута по-късно чух изстрел. След изстрела чух Горан да казва: двама доброволци!
Свидетел 16: Мисля, че приятелят ми Аднан Кучалович бе последният, убит в Лука. Беше омъжен за сръбкиня, а брат му се биеше на страната на мюсюлманите. Беше между 18 и 19 май. Спомням си, че Горан извика Аднан да излезе отвън. Горан започна да го псува. Горан каза: "Ти защо не казваш, че брат ти е при зелените барети, а ти още си жив!" Чух Аднан да казва: "Горане, моля ти се, не ме убивай". След това чух изстрел. Бях на шест до седем метра от вратата на склада за облекло. Други двама бяха извикани да откарат тялото, и като се върнаха в склада, ми разказаха.

И така нататък, и така нататък, и така нататък.
Горан Йелишич, 30-годишен, роден в Белина, на 29 октомври призна пред международния трибунал в Хага убийството на 12 души през месец май 1992 година като 24-годишен комендант на лагера "Лука" в Бръчко. Лука - това е влязлото в употреба като лагер пристанище на това китно градче край водите на Сава. По-нататък Йелишич признава нанасянето на тежки телесни повреди и обирането на пари и ценности от... от пленниците ли да ги нарече човек, лагеристи ли, затворници ли, задържани ли. Хората с погрешно име и вяра на погрешно място в погрешен момент. С признаването си за виновен в 12-те убийства Йелишич приема принципа
"plead guilty", прилаган от трибунала и в други случаи. Съгласно този принцип, внесен от американското правораздаване, прокуратурата в отговор на признанието на Йелишич по въпросните пунктове оттегля останалите си обвинения. Йелишич съзнавал, че с признанието си може да си докара доживотна присъда, ала въпреки това искал да си очисти душата и изобщо дълбоко се разкайвал за извършеното - така заяви пред трибунала адвокатът му Веселин Лондрович. Йелишич се надява да отпадне обвинението в геноцид, за да може да се надява и на по-лека присъда от доживотната. Доказателственият материал срещу Йелишич за 31 убийства освен стотината страници свидетелски показания, част от които ви цитирахме, съдържа и една фотография, на която Горан Йелишич застрелва човек в тила според стандарта, описан в десетки показания. На първото съдебно заседание след арестуването му през януари Йелишеч нарече всички обвинения срещу него, "лъжа, говна и неврози".

Жерминал Чивиков