Никлас Луман

Какво правите, когато не пишете поредната си студия? - питат Никлас Луман в едно интервю. - Ами тогава пиша друга книга, отговаря професорът. Когато през 1967 година, завърнал се от САЩ, младият социолог Никлас Луман получава назначение в университета в Билефелд, той обещава да се посвети на един проект, обхващащ цялостна теория на обществото, и сам си поставя срок от 30 години за реализирането му. Луман удържа обещанието си: миналата година излезе от печат последната част на неговата теория на обществото, обхващаща 1200 страници в два тома под заглавието "Обществото на обществото".
До последната страница на огромния си труд Луман работи сам, без съавтори и помощен персонал, дори и без компютър. Публикуваните му студии надхвърлят 10 хиляди страници, а в кабинета му човек буквално гази през купища ръкописи на проектирани или подготвени за публикация социологически студии. Творчеството му не е неоспорвано, ала безрезервно респектира като, класическа вече, системно-функционалистична теория на обществото в неговата комплексност. Още в първите си публикации Луман застъпва становището, че конфронтиран с абсолютния безкрай и необозримата комплексност на света, човек няма друг избор, освен да го възприема като система с редуцирани до поносими за възприятията и ориентацията фактори и реалии. Като челен представител на така наречената структурално-функционалистична теория Луман защитава становището, че цялостната действителност човек възприема и изживява като универсална теоретична конструкция или като комплекс от комуникиращи помежду си социални системи, всяка от които следва своя вътрешна логика и закономерности. На тези частични системи като политика, религия, научен живот, икономика, семейство и изкуство Луман посвещава студия след студия. "Царят на теорията", както го наричат в научните среди, не остави извън полезрението и медиите. В студията си от 1996 година под наслов "Реалността на масмедиите" Луман защитава тезата, че пресата и телевизията произвеждат единствено това, което обществото е съгласно да приеме като реалност. Обвиняваха го в екстремно трезв реализъм и в липса на всякакъв блян по някакво по-добро общество в бъдещето. Отговорът му гласеше, че е особено важно човек да си спестява разочарованията. Способността на човек да редуцира непоносимата комплексност на света до поносими за ориентацията измерения на дадена система, според Луман е въпрос на оцеляване. Разочарованията на човека трябва да бъдат сведени до поносимо ниво, бе неговият убедителния аргумент срещу обвиненията спрямо сухия и абстрактен реализъм на неговата теория.

Жерминал Чивиков