Телевизионна камера в майчината утроба

Излизаш от утробата на майка си. Правиш първите си стъпки. Тръгваш на училище. Случва ти се първата свалка с момиче. Започваш работа. Имаш собствен дом. Топлиш си булката, а сънуваш друга. Гледаш любимото си телевизионно предаване.
Всичко е в рамките на средната статистика. Но не съвсем. Защото докато хрупаш чипс пред телевизора, целият свят те гледа как хрупаш чипс пред телевизора. Когато си мислил, че си сам с най-интимните си чувства, стотици милиони са се радвали или са хлипали заедно с теб. Ти не си принадлежиш. Ти си роб от мига на раждането си. Роб на тв корпорация, която те е осиновила. И участник в денонощно тв шоу, излъчвано без пауза 30 години. Обречен си на изкуственост. Смъртта на баща ти пред собствените ти очи не е била истинска. Майка ти е в заговор срещу собствената ти идентичност. Най-добрият ти приятел е Троянски кон в крепостта на твоите съкровени емоции. Съпругата ти е актриса, навряна като проститутка в кревата ти срещу заплащане. Ти се казваш Труман Бърбанк и си най-безправният човек на тази планета, а вероятно и навсякъде другаде, където може би има живот. Ти си абсолютното Нищо. Но си спокоен, защото не знаеш това. Докато един ден не го осъзнаваш...
Някога Маршал Маклуън бе казал, че "медиата е послание". Оттогава нещата се промениха - медиата вече е като дясната ръка на Господ. А Господ е този, който я притежава. Под неговата диктовка светът не е "глобално село", а направо "глобален килер". Или "глобален телевизор" - всичко на показ, всичко за продан. Няма къде да се скриеш.
"Шоуто на Труман" на австралийския режисьор Питър Уейър представя тези изводи в тяхната крайност. Историята във филма е измислена, но чисто технологично тя би могла да се реализира наяве. Въобще в днешно време думата "фантастика" все повече се обезсмисля. Остава главоблъсканицата (и по-скоро сърцеблъсканицата) над думата "морал". Морално ли е да изземваш функциите на Бог, колкото и несъвършена да ти изглежда неговата работа? Морално ли е да движиш съдбата на едно човешко същество с дистанционно управление, пък дори да си му осигурил комфорт и безопасност, каквито в действителността то не може да срещне? Морално ли е...
Въпросите, които филмът поставя, са много. А отговорът, естествено, е един: не, не е морално. Всякакъв друг отговор би бил престъпление. Авторите застават зад свещеното право да имаш Избор, след като си получил свещеното право да бъдеш Човек.
Оригинален като сюжет, но занимаващ се със силно експлоатирани от доста време теми, "Шоуто на Труман" рискува да затъне във вторична нравоучителност. Но не затъва, защото е направен с лекота, без проповеднически хъс. Посланията му са категорични, обаче поднесени деликатно, а не с кънтеж на шамари и препедалирана драма. Филмът е скроен по "живия живот", който защитава - с обич и разочарование, с хумор и тъга... Зад тях прозира неминуемата жестокост, но има и оптимизъм. И надежда за истинска любов. А нали това е най-важното.
В ролята на Труман е Джим Кери - първият актьор, който премина границата от 20 милиона долара хонорар за филм. С това той доказа как се вадят добри пари с лош вкус. Сега Кери доказва нещо съвсем друго - че е кадърен артист. Дали пък в кариерата си до този момент той не е бил като своя герой Труман?

Борислав Колев