Върнете си ми униформата

"Публикувай или умри!" беше казал Робърт Мъртън преди време за поведението на журналистите от пресата. Спекулативното мислене прехвърля тази заповед и върху радиотружениците. И наистина разнообразните ни радиостанции се мъчат задължително да кажат нещичко, да разговорят аудиторията си. Кой както може. Парадоксът обаче е в това, че колкото са различни по характер радиостанциите ни, толкова са и еднакви по звучене. Що се отнася до говора.
Поразително много си приличат например "Тангра" и "Сигнал +" в поведението си към аудиторията. Ако погледнем програмите им, дори само музиката им, този извод ще ни се стори кощунствено неточен. Но в контакта със слушателите те си приличат щат не щат. Нарочно взимам такъв драстичен пример. У нас разнообразието от радиоформати не е гаранция за различен изказ. Разликите са концентрирани върху музиката, но дори нейното представяне става с еднакви езикови обрати.
На първо място да са живи и здрави всички източници на информация, които "запълват" програмите на радиостанциите. Дали искате да слушате рок или фолк няма никакво значение, вие ще трябва да проследите така или иначе еднаквата жълта хроника, прочетена от компютъра на новинарите. Да не би хората да се разделят единствено по музикалните вкусове, или вече са се научили да се вълнуват от поразително подобни неща?!
Истината е, че оставени да импровизират пред микрофона, не много радиогласове се справят. И изглежда е по-добре да предават световните глупости, отколкото собствените си такива. Радиоводещите трябва само да казват "чухме" и "ще чуем" еди-какво си, за да не би слушателят да помисли, че е "видял" песента. Някои от частните радиостанции са измислили съвършена система срещу говоренето: всеки журналист при всяко свое включване трябва да повтори философията на програмата в едно изречение и да изброи следващите (или съответно изминалите) "парчета". Внушава се на аудиторията, че нещо й се казва, обезоръжават я с внимание. От време на време я допускат до ефира, за да й докажат колко е важна. Тогава няма къде да се бяга и водещият трябва да говори. Ужас ме обхваща, когато слушател се обади в открит ефир. Част от водещите не знаят какво да го правят, какво да го питат. И се започват безкрайни диалози, еднакви по съдържание във всички радиостанции. Ако има награда за обадилия се - добре, обсъждат я с подробности. Но пък и пазарът ни е един и наградите по различните радиостанции стават еднакви. Понякога се опитват да излязат от стереотипните разговори с балканско удряне по рамото и влизане в душата на събеседника с неизтрити обуща. Няма кой да забележи, че слушателят започва да се дърпа, за да възстанови дистанцията.
Унифицирането на радиоразговорите с аудиторията даде път на онези логорейни типове, които скачат от станция на станция, за да си говорят. Тези образи са стандартизираният отговор на еднообразието. Няма начин, когато радиостанциите са в униформа, да не създадат униформени слушатели - по свой образ и подобие.

Вяра Ангелова