Рекламата - битка без победители

Първото несъобразяване с президентско вето от близо две години насам имаше за причина наглед невинният въпрос за рекламата по БНТ. Като че ли това е добре, защото означава, че (все повече?) навлизаме в пазарната икономика, появяват се все по-разнопосочни икономически интереси и те в крайна сметка надмогват чисто политическите проблеми, голяма част от които са видимости, спекулации, манипулации, лъжи и др. Банална истина е, че за зрителите, към които имам честта да принадлежа, е много по-добре в най-гледаното телевизионно време да не се дразнят изобщо от никакви реклами. В суровото време на валутен борд управляващите не могат да си позволят едно предприятие, каквото е националната телевизия, да виси, от една страна, върху яхъра на бюджета, но същевременно да бъде развързано и свободно, да бъде частно, като в знайни и незнайни негови джобове се изливат неопределени средства. Валутният борд се дразни от нерегламентирано хрупане. От друга страна, също е в реда на нещата депутати от опозицията, а дори и от мнозинството (макар под сурдинка) да се противопоставят и лобират за различни рекламодатели. Нормално е от своята висока камбанария президентът да не вижда нищо нередно в представянето на реклами в най-гледаното време. Впрочем, то не е и толкова нередно, колкото нецелесъобразно за момента. (Иначе съображението, че отпадането на рекламите ще активизира създаването на частна телевизия с национален обхват, е твърде благородно и затова не съвсем надеждно.) Добре е, когато тези въпроси се дискутират предимно в икономическото пространство, където те по-лесно могат да станат разбираеми. Но е зле, когато се развържат и разбеснеят по пистата на политическата емоция. Защото всъщност тук, в този случай, опозицията губи, тъй като зрителят определено застава зад това решение на мнозинството. Губят обаче и управляващите, идентифициращи се с дясната посока, защото тук и в чужбина някои среди могат да ги заподозрат в странни и крайнолеви пристрастия. Известни загуби понася дори президентът, тъй като случаят Михнева - Емил Стоянов тутакси се изпречва на политическия му джогинг. Губи телевизията, от която нейният временен ръководител междувременно се провикна, че ще мести новините и филмите в други часове. "Какво искат тези, какви са те, какво си позволяват, докога, къде е правителството", започва да роптае зрителят; "каква пазарна икономика при този всестранен монополизъм", допълва после мрачно и пътят му към Европа още повече се стеснява и удължава. От друга страна е също така съвсем нормално Интересът, или по-точно увлечението по високите му залози, най-често да пренебрегва гласа на Разума. А иначе заключението ни би трябвало да бъде, че от политическото или от емоционалното раздухване на икономическия проблем за рекламите не печели никой, а напротив - губи цял народ.

Ромео Попилиев