Изкуството online на Изток и на Запад

Разговор с Мич Флор

Мич Флор е един от организаторите на Hybrid Workspace, на част от "documenta" X (1997), на Берлинското биенале (1997), на "Революция'98. Международен симпозиум за електронни изкуства (ISEA)", Манчестер, Ливърпул (1998). Той е от хората, наричащи себе си "медиа-активисти" и чиято цел е развиването на инфраструктури и разработването на комуникативните възможности на новите технологии в новите пространства. Те са партизани на некомерсиалното използване на новите медии за общите цели на комуникацията.
(В интервюто са използвани части от неговата статия "Да бъдем реалисти" в каталога на "Революция'98".)

- Какво е художествен проект за електронни медии? Защо толкова много различни хора от различни места се срещат "на живо", когато биха могли да използват "мрежата"?
- По повод "revolting" трябва да се прави ясно разграничение между институционалните изложби, изложбите в галерии и това, което идва от медийните лаборатории. Като явление медийните лаборатории могат да бъдат сравнени с художествените групи от 80-те - те станаха средство в художествената практика. Хората работят не просто с компютри, а директно с медийните лаборатории, използвайки специфичните им възможности. Ако се търси сравнение между галерийната изложба и това, което трябва да е медийната "revolting", то при първото имаме разглеждане на произведения (дори когато става въпрос за видео), докато при второто се появява въпросът "как става това?". Съдържанието може да е съвсем разнообразно, но изниква желанието да се усвои умението, технологията, нещо да се използва. Идеята за международна сбирка на хората, работещи в т.нар. медийна активност, беше този стремеж да се засили. Поканените групи бяха най-вече от хора, които не биха работили с електронни медии само защото това изглежда най-правилната кариерна стъпка. По-скоро бяха такива, които мислят, че за това, което искат да направят, e-mail е по-ефикасен от факса или видеото. Или такива, които никога не са били групови активисти в тесния смисъл на думата, работили са с видео по 15-20 години и са документирали например в началото на 80-те азиатските и африкански вълнения, събитията в Шефилд или Брикстън. Те не са имали достъп до новите технологии, отнасят се с подозрение към тях, защото са набедени за middle class инструментариум (каквато днес например е видеокамерата на туриста). За такива хора бе интересно да разберат на техническо равнище какво значат новите средства. Разбирам, че оценяването и изучаването на възможностите е много индивидуално. За някои хора да седиш пред компютър е все едно да имаш телефон. И усещат, че говоренето за новите медии, за Интернет, изобщо не е разговор за компютри, а за самата мрежа и за стратегията и тактиката при използването й за собствените им работи. И как това дава нови идеи. Така че много е важно на техническо, почти занаятчийско равнище хората да видят как действат новите медии.
Мисля, че интересът към Интернет спомага за развитието на изложбен потенциал - евтини online изложби. Но голямата полза за хората, свикнали с Интернет-техниките, е, че идеята за обмен "лице в лице" става все повече център на Интернет-активността. С появата на компютрите се появи за първи път възможността да кажем: "Нека видим какво правят приятелите ни в Африка", което е резултат от развитието на инструментите на мрежата. Също както навремето е станало с телефоните: някой от компанията на Бел например предлага международни услуги - ако имате телефон, ще можете да говорите с хора, които са на 50 мили оттук. И всички се смеят - та ние там никого не познаваме. Но се получава така, че като ви се обадя, да речем, от Виена, необходимостта от директен контакт се засилва. И тя се засилва още повече от нарастващите възможности за връзки. Разбира се, винаги съществува и подозрението за съществуването на системи за надзор, които филтрират обмена. Хора като Марко Пелиан от Словения работят върху кодирана комуникация за къси радиовълни, създават мрежа за секретна връзка. Така че идеята за международно събиране на хора не е точно среща на медиа-активисти, а по-скоро възможност за реални срещи на определено място, които пораждат нови идеи. И не е като откриване на кураторска изложба, при която се разглежда предварително обработена идея. По-скоро е събиране на хора, които вече са във връзка помежду си, но никога не са имали шанса да седнат един срещу друг. Става дума много повече за преместване на хора, отколкото на идеи или художествени проекти. Винаги виждам идеята за "revolting" като възможност за 6 седмици да се съберат заедно хора. Едно от нещата, които се получиха, е изключителен архив от 20 часа видео с дебати, представяния, разговори, който вече е достъпен в Интернет и е подходящ за изцяло нова аудитория.
Истинският потенциал на тези седмици е в следващата ни дейност, изцяло извън познатото ни от кураторската практика. Така идеята за електронните медии функционира по различен начин от идеята за художествена изложба. Нещо средно между симпозиум, където хората прекарват по-голямата част от времето си в бара, защото там всъщност се случват нещата; изложба, в която авторите гледат и дискутират работите си; и ваканционен лагер. "Revolting" започна миналия ноември, когато работех в Университета в Салфорд в Манчестър. Подготвяхме нещо, реагирайки на Zeitgeist (дух на времето), свързано с различните технологически възможности, с дискурса на мрежата и електронните медии. Но когато нещата реално се осъществиха, се оказа, че ситуацията вече коренно се е променила и текстът в каталога например "вече е остарял". Идеята за медиа-арт и култура в мрежата вече не е толкова актуална, колкото, да кажем, новите аспекти на сайбер-икономиката и културата, и начините, по които те функционират в мрежата.
- Как се появи името "Revolting" (бунтуване)?
- Първо, то е свързано с темата "Революция '98" на 9-ия международен симпозиум за електронни изкуства (ISEA) и съпътстващата го художествена програма. Както и с желанието да се избяга от предварително зададената рамка. Първоначалното предложение, което бях получил от ISEA, бе да курирам изложба от инсталации в естетиката на "белия куб"*, която трябваше да се нарича "Революцията". Отхвърлих предложението за три секунди. Човек не може да се занимава с такъв всеобхватен и потискащ термин, какъвто е "революцията", единствено в естетическия контекст на една галерия, игнорирайки политическите и обществените му аспекти. Преориентирахме се към проект, свързанн с видео-представяния, и към термина "revolting" (бунтуване), който е много по-валиден тук от термина "революция". "Бунтуването" на английски има две смислови посоки. Първата - на нещо естетически неприятно, свързано с "повдига ми се". И по отношение на медиа-изкуството всичко често е точно така. В много случаи става дума за работи, които са резултат на компромис, недовършени неща, от които авторите не са доволни и които нарушават естетиката на "белия куб" - прекалено много кабели, прожекцията не съвпада със стената и т.н. Идеята за "бунта" бе да се разграничим от естетиката на "белия куб", да акцентираме разликата между изложбения показ на произведение и представянето на проекти, осъществени в друго време и място. Става дума за демонстрация в неперфектно пространство, където работите се натрупват върху импровизиран фон. То обаче е гъвкаво и след известно време преставаш да мислиш за него.
Вторият смисъл на "revolting" (бунтуване) е свързан с това, че колкото повече се задълбочаваш в революцията, толкова по-кървава става тя. Вместо да се вглеждам във всеобхватността на революцията като императив за тотална промяна, аз се заинтересувах от вглеждане в стратегии, практики, процеси, където хората се бунтуват в по-малък мащаб. Идеята на "revolting" (бунтуването) е, че самата промяна е вградена в интерактивността, стъпва върху политическа, социална, икономическа мотивация. Вместо идеята "аз променя света" идва тази на "ще променя това или това, а ако работим заедно, можем да променим и онова". Т.е. в контекста на глобалните мрежи да се натрупа критична маса от "бунтувания".
- Защо се появяват "революциите"?
- В крайна сметка бойните действия срещу властта автоматично се преместиха в дигиталните и подобни полета на мрежовите технологии. През 80-те "хакерството" започна да се разглежда едва ли не като възможна причина за атомна война, задействана от някой 14-годишен, играещ си с телефон-автомат и фиба за коса. Публичното ни пространство се простря в новите медии и породи мисълта, че улицата вече не е действителното бойно поле на политическата борба. Днес някои от тактическите медиа-дейности са от първостепенен интерес за ЦРУ и ФБР, които с тях оправдават съществуването си. Но, поглеждайки в перспектива, може да се постави под въпрос дали терористичните действия наистина свидетелстват за някакво натрупване на реален информационен потенциал. Някои от членовете на предишната хакер-анархо сцена напускат Интернет, отказвайки се от средствата му като инструмент за радикална промяна. Заявява се, че нарастващата комерсиализация унищожава инструмента. Някогашните точки за намеса бяха изтрити от милионите и милиони абонати на "America Online". Също и нарастващите възможности за надзор в бизнес-сектора на мрежата, както и увеличаването на потребителските летви, натежават пред опасностите от някакъв революционен тероризъм. Но как реагира властта на заплахата от Интернет-партизанщината? В доклад на Комитета за култура, медии и спорт е казано, че "след време регулирането на съдържанието в обществения сектор ще стане изключително трудно; технологиите ще надхвърлят възможностите на държавата за намеса"... Крайните активисти на мрежата са изместили бойното поле от времето на митологичната среда на 90-те, но естественият им противник - държавата - предчувства, че реалната опасност ще дойде някъде между 2005-2010.
- Как дефинираш това, което трябва да се промени? Какви биха били практическите ти съвети на човек, който вече го е дефинирал за себе си?
- Всичко зависи от същността на "това", което ще се променя. Към тази идея трябва да се пригодят адекватните за целта инструменти. Да се върнем към новите медии - често се подготвят сайтове в Интернет, посветени на конкретен социален проблем, но се оказва, че освен приятелите ти никой не ги посещава. Изглежда по-ефективно просто да се закачи плакат на вратата на кварталната църква. Така че идеята за промяна на нещо конкретно е свързана, на първо място, с дефинирането на заинтересувана група от хора. След това идва изнамирането на подходящи инструменти. Т.е. не можеш незабавно да се хвърлиш в глобалните мрежи.
Идеята на новите медии е обърната най-вече към комуникационните възможности. Те позволяват хоризонтални връзки между маргинализирани групи, отхвърлени от обществената йерархия. Примерно, във вашия контекст - демонстриране на идентичност в глобална среда. И бих предположил, че някои микрополитически аспекти могат да се окажат сходни с други.
- С какво се занимаваш сега в Манчестър?
- Проектът ми е свързан с разработване на програма за интерактивно изкуство и технологии на взаимодействащи си маргинализирани общности в Ливърпул. Целта е отдалечаване от индивидуалния художествен проект в посока към изграждане на информационна мрежа между тези групи. Присъствайки в Интернет, тази мрежа ще гарантира мястото им в публичното пространство - обществено достойното им място. Искаме да построим "пластики" на обществени места (продукт на сътрудничество между скулптори и медийни художници), които да са конструирани като компютърен терминал или публичен интерфейс. От една страна, те ще функционират като пластика, от друга - като входен пункт към дадена група. Така мрежата се превръща в архив и на живата, и на дейностите й. Въпросът е в използването на медиа, способна да представя разнообразието. Да не се допусне изчезването на дейности, за които липсват пари за каталози, за документация, както се е случвало, например, през 60-те. Разбира се, да се построи подобна инфраструктура в достъпни категории, е сериозно изпитание. Когато говорим за култура, не могат да се подминават и театърът, и операта, и художествената галерия, и музеят. При хората, за които ще работим, всичко това отсъства и ни предстои да изследваме разбирането им за култура и категориите, към които то трябва да се придвижи, за да се окаже достъпно в рамките на мрежата. Реализацията се очаква към средата на следващата година, с финансиране от програмата, свързана с посрещането на новото хилядолетие.

Разговаря Яра Бубнова

________
* "Белият куб" е традиционната метафора за идеално галерийно пространство - с прави ъгли и бели стени.