Опит за левитация

Анимацията на Златния ритон '98

Ако на II анимационен семинар в Лесидрен в началото на октомври атмосферата беше работна и приятелска, на XI фестивал на българското неигрално кино в Пловдив Анимацията, дамата с доказано благородническо потекло, се почувства някак пренебрегната. Тя беше в ролята на обедняла родственица, поканена на мило семейно тържество от немай къде. Има си обективни причини, разбира се - смазващото количествено надмощие на документалната продукция например. От 74 конкурсни заглавия само 9 бяха анимационни. Но Анимацията остана в периферията и на вялите дискусии, и на общия фестивален делириум. Вярно, последният ден се открои юбилейната програма "50 години - 50 филма", която показа световна класа и болезнено напомни славните времена. Но това бяха отблясъци от историята...
Какво е настоящето? Фестивалната програма, макар и твърде селектирана и без хималайски върхове във формата, показа, че нишката между поколенията не е прекъсната, че има жилав и жизнен мост между бившето великолепие и плашещото бъдеще. Показа професионализъм, оригиналност и своенравие - почти като в миналите години. Показа полюсно разнообразие от стилове, естетически концепции, техники, които в миниатюр преповтарят световните модни търсения и са продължение, но и развитие на "феномена българска анимация".
Филмът "Пролет" е особено показателен за синхронното съ-участие на различните поколения в днешния пейзаж на анимационното ни кино. Светлина Петрова, вече утвърден аниматор, дебютира със самостоятелен филм, в който съсценарист е патриархът Тодор Динов. Живопис под камера е рядко срещана техника в българското кино и изисква голямо майсторство. Дори само фактът, че млад автор избира такъв труден стил и е подкрепян в усилията си от доказан майстор, е достоен за уважение. Още по-достоен за уважение е вторият опит на Светлина Петрова в продуцирания от самата нея колажно-изрезков филм "Кой, кога, къде" по текст от Библията. Жалко, че го видяхме дублиран на английски - занимания в тази посока се появяват за първи път в общо взето атеистично настроената ни анимация.
Радикални естетски търсения демонстрира и Георги Георгиев в експресията "Нощта", вдъхновена от стихове на Ана Дьо Ноай и музика на Ерик Сати. Този композитор сякаш омагьосва аниматорите - да си припомним
"Сатимания" на Зденко Гашпарович от Загребската школа. Но докато там все пак имаше фигурални композиции, вдъхновени от музиката, тук авторът се е оставил на абстрактната си визия - безкрайно метаморфозиращи линии и форми в ритъма на лиричната и неподражаема музика на Сати. Така или иначе, "Нощта" е крайно естетски експеримент, истинска наслада.
С подобна интелектуална насоченост, много различен като стил разбира се, е и "Десетият кръг" на Анна Харалампиева (награда за дебют). Сценарият е на Христо Ганев и визира Дантевия "Ад", проектиран върху живота на съвременния мегаполис. Изображението е мощно и богато, анимацията - експресивна и овладяна, но посланието остава зашифровано и като цяло филмът се херметизира в собственото си мрачно пространство. Чуха се гласове, че някои от мяркащите се типажи са повлияни от графичния стил на Анри Кулев, с когото Ана Харалампиева е работила в много филми. Но въпреки известна вторичност "Десетият кръг" наистина е визуално респектиращ, амбициозен и очевидно обещаващ дебют.
На
другия полюс на интелектуалното кино се намира другият дебют - "Невероятните приключения на Симбад Мореплавателя" на Георги Димитров ("Златен ритон"). Това е стопроцентова комерсиална анимация, пародираща в комиксов стил известната приказка за Синдбад Моряка. В случая героят се изживява като жертва, но и галеник на тоталната реклама и глобалните комуникации. Сполучливите типажи, заразителната музика, както и патетичният задкадров текст - контрапункт на картината, правят от този филм непретенциозно зрелище, което добре обиграва нагласите на масовата аудитория.
Някъде на средата между авторските и комерсиалните търсения, демонстриращи брилянтна анимация в най-добрите традиции на кратката притча (съчетание от философски размисъл и земен хумор) са 7-те минискеча на всепризнатия анимационен виртуоз Витко Боянов, обединени под заглавието "Червей". Свръхконцентрираността на съдържанието в твърде кратко време (всеки от анекдотите трае по минута) пречи на зрителя да се наслади на тези малки притчи и да ги осмисли в дълбочина.
Това обаче не се случва с филма "Кацнал бръмбар на трънка" на Христо Стамболиев, създаден в учебната студия на НАТФИЗ. Тази миниатюра (25 секунди), напомняща с графизма си типажите на Велислав Казаков от "Либидо", е непретенциозна пародийна илюстрация на известната народна песен. С жизнелюбието и простотата си тя също, макар и малко неумело, се вписва в традициите на българския модел от златните времена.
Особено място в тази моментална снимка на анимацията ни днес заема един филм на опитния Пенчо Кунчев, направен с усилията на деца от френско начално училище. Заглавието е многозначително - "Цирк "София". Под ръководството на вещия в детските и най-вече бебешки работи Пенчо Кунчев (режисьор на серията за Бебето - "Бебето в телевизията", "Бебето в училище" и др.) невръстни кандидат-аниматори с цветни боички са раздвижили проста историйка, използувайки безхитростно въображението си, нешлифованите си рисувални умения, но най-вече любовта си към движещите се човечета. Получил се е трогателен наивистичен експеримент. Жалко наистина, че българските режисьори не могат да си позволят да обучават така и талантливите български деца.
И накрая искам да спомена много симпатичния "Урок по левитация" на утвърдената вече Цветомира Николова. Това е пилотен филм от сериал с общо заглавие "Школа за магьосници". Със стилизирано чувство за комичното, закодирано още в типажите и в рамките на една приказна история, режисьорката лансира като на шега съвсем нова за анимацията ни идея - как можем да се научим да левитираме. Винаги трябва да има опитен Магьосник, но левитацията, действие, обратно на гравитацията, се извършва само и единствено от Чирака. Полетът от материалното към духа се извършва с концентрираните индивидуални усилия, вяра и отдаденост. То е много сериозна игра.
И не е нужно да се отплесваме по индийските мъдреци и факири - достатъчно е да си повярваме че всеки го може. Всеки поотделно и всички вкупом. Оптимистично и позитивно послание, поднесено с отлична анимация и здравословна доза осторумие.
На фестивала в Пловдив се разбра, че макар и временно изтласкана на края на празничната софра заради опърпаните си одежди, Анимацията е горда и независима дама без възраст. Тя бързо се възстановява от недоимъка, устоява на чуждоземните прелъстявания (доколкото може), но най-важното - не дава признаци на остаряване. Дори напротив. През последните две години видимо се е разхубавила. Като зряла, сочна дама с палава мисъл за млад любовник.

Боряна Матеева