Анимацията - шест погледа

От 2 до 5 октомври т.г. в Лесидрен се проведе II анимационен семинар-лаборатория

Владо Шомов: Кризата не е в анимацията, а в държавата. Проблемът е финансов, не творчески. По принцип в нормалните страни се прави предимно комерсиална анимация и когато човек си изкара нужния за живот доход и има добра идея, тогава сяда и я реализира не за пари, а за слава. Но основната работа е комерсиалната - детска анимация, детски тв-сериали.

Красимир Иванов: От години се говореше за новите технологии, но ние си ги представяхме като нещо далечно. И затова всичко, което се правеше в България, а и до ден-днешен се прави и се финансира от НФЦ, е на практика рецидив от времето на двучасовата прожекция - кинопреглед, кратък и голям филм. Телевизията наложи други стандарти, а ние не реагирахме... Късно се реагира на необходимостта да се правят тв-сериали, както и пълнометражни филми. В момента върху това закъснение наслагваме още едно, че анимацията има и други носители, освен лентата. А в същото време се субсидират филми само на лента и със стандартната дължина от 1 част, обречени на пазар, изчезнал преди 20-30 години... Ако тези филми се произвеждат на видео, ще струват неколкократно по-евтино и ще имат много по-голямо разпространение в телевизията. А защо да не се субсидират и мултимедийни, интерактивни продукти?
Не реагираме на простата истина, че може повествованието да не бъде само линейно, че може да се създаде среда, в която по желание на клиента да се появят разни художествени произведения... Авторството е разтегливо понятие за модерните технологии. На всеки 6 месеца се обновяват носителите, софтуера, машините. Винаги има нова версия. И ние трябва да реагираме, а не да си заравяме главата в пясъка...
Смея да твърдя, че в България през тия 50 години е правено т.н. алтернативно кино. Имаш идея, намираш съмишленици от приятелите си и се целиш в този или онзи фестивал. От това алтернативно кино изведнъж скочихме към огромни проекти от 100 и повече минути, правени от 4-5 държави, абсолютно комерчески. И до ден-днешен има хора, които не успяват да се впишат в тая система и обикновено това са по-старите, водещите имена, които са историята на българската анимация. Едва ли можем да очакваме, че те ще произведат такъв продукт. Трябва и нашето поколение, което е между двата стола, да си отиде и да дойдат онези, поели от комерческата анимация, от интерактивните мултимедийни продукти. Може би идва времето, за което са мечтали бащите на киното, когато всеки ще може сам да прави филми вкъщи, без да става от писалището си.


Димитър Петков: Миналото беше чудесно за нас - държавна субсидия, държавни пари и ние правим филми... Благодарение на това много експериментирахме. Трябва да правим комерчески поръчки, а който настоява да прави авторско анимационно кино, нека. Сам да си заделя парите и да се представи пред някоя голяма студия, телевизия от рода на ARD, CDF или някои сателитни канали, било американски, било английски... Но за да продължим да правим чисто кино, трябва сами да си го платим...

Пенчо Кунчев: Много от филмите от тези 50 години са влезли в златната страница на световната анимация. Според мен една от причините сега нещата да не вървят добре, е сливането САФ с "Бояна филм" ЕАД. Наистина, хубаво е, че се правят поръчкови филми, сериали, но засега нямаме конкретни данни, че това ще бъде в полза на българското анимационно кино. Парите в момента отиват в общата каса на "Бояна филм"ЕАД. Засега няма фонд "Българска анимация". В момента да правиш български анимационен филм е нещо като наказание.

Проф. Димитър Томов: През 1979-1980 Тодор Динов направи предложение до Министерския съвет: към кинофакултета във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) да се открие катедра по анимация. Сега сме специалност, но по-рано беше катедра. Още тогава това беше признание за българската анимация. През тези двадесетина години тук бяха създадени "Ку-ку" на Велислав Казаков, "Сиромашко лято" на Александър Захариев, "Само за мъже" и "Консервфилм" на Златин Радев, "Ам-ам шоу" на Господин Неделчев-Дидо... НАТФИЗ дава още в началото изява, самочувствие... Много е важно какво човек ще вземе оттам. Смятам, че висшето образование по дадена специалност е признание за самата специалност.

Витко Боянов: Неотдавна представиха едни филмчета по телевизията за 50-годишнината на анимацията. Онези, които са ги подбирали, не са в час. Когато се прави предаване, нещата трябва да се степенуват, а не да се грабва от склада онова, което е подръка. Защото хората гледат и си създават лъжлива представа... Младите не познават нищо отпреди, не познават радостта от творчеството. Няма приемственост...Това, което вършат, няма нищо общо с анимацията... Заминаването на много хора в чужбина също е пропаст. В новите условия едни останаха обидени, други - неподготвени. Едните мълчат, другите пък не знаят какво да питат. Защото нямат пример... Условията сега са ужасни. Има пренебрежение. Няма уважение. Защото този, който трябва да го уважават, и този, дето трябва да уважава, не са се срещнали въобще, те са умишлено раздалечени...
Винаги съм имал усещането, че стигам до жътвата, а друг прибира реколтата. Само задължения имам, права - никакви. Помежду ни има непреодолима преграда и тя ще развали анимацията. Едни мълчат и богатеят, други бачкат и беднеят. Ако искам да си защитя правата, при кого да ида? То имахме арменски поп в съседния вход. Умря...
Вече ние сме старите, ама сме остарели като ни вадят от корена. И все за добро... Само някой, който обича анимацията, ама истински, безкористно, ще може да вкара ред в нещата. Ако види, че някой прилича на
друг, който е майстор, да го прибави към него и той плавно да навлезе в работата. Сега процесът е прекъснат. Трябва да си бил чирак, после калфа, постепенно, неусетно да влезеш в нещата.