За Атанас Шаренков
(1943 - 1992)

На 16 ноември в галерия "Райко Алексиев" се откри възпоменателна изложба за един от най-талантливите, най-образованите и разностранно надарени наши интелектуалци. Живописец (той завършва живопис в Санкт Петербург), реставратор и изкуствовед, Атанас Шаренков работи до 1976 г. в Църковния историко-археологически музей при Светия синод, а след това до ранната си смърт през 1992 г. е преподавател в катедра "Консервация и реставрация" на Националната художествена академия и същевременно ежегодно е канен като преподавател по технология и техника на българската икона и миниатюра в културния център на град Герас (Австрия).
Той считаше себе си преди всичко за художник. На живописта отреждаше първостепенно място в ценностната скала на своите интереси, в ежедневието на своя системен и изключително самоотвержен творчески труд. От началото на седемдесетте години той навлезе в нашия художествен живот без предизвикателства и борба, а чрез спокойно и хармонично утвърждаване на собствено виждане и стил. И ето - богатата ретроспектива днес ни дава истинската представа за дълбочината на идеите и креативността на този автор. Неговите творби се разпознават мигновено. Преди всичко със завидната професионална култура и неизменното присъствие на "българското" като тип душевност, като усет за атмосфера. Атанас Шаренков е автор на кавалетни картини и акварели, в които разработва сродни, но изискано нюансирани пластически вариации на темата за субстанциалното единство на човека и природния свят. Сякаш едни и същи природни терени, хълмове, равнини, с деликатно открояващи се сред тях селища и църкви. Понякога сред тях има чудновати фигурки, въвлечени в някакъв извечен ритуален танц, погледнати "отгоре" (от висока панорамна гледна точка) с леката ирония на
Радичковите разкази. Сякаш едни и същи композиционни структури, а всеки път различни, понякога сложни и двусмислени емоционални внушения. В приглушените колоритни хармонии на изисканата тънкослойна живопис често звучат нотките на неприкрита тревожност и меланхолична тъга.
Тази спонтанна необходимост за връщане към първичното и изначалното, това упорито търсене на изгубените връзки между миналото и настоящето тласкат Атанас Шаренков към рядко и недостъпно за никой друг от нас задълбочаване в бездните на художествения процес. Едно езотерично знание за хилядолетната история на живописните техники, за рецептите и теориите на старите майстори оцветява целия професионален път на Атанас Шаренков. Ето как самият той отбелязва този факт скромно и делово в предговора
към своя капитален труд "Старинни трактати по технология и техника на живописта" (т. I, кн. 1 и 2. С. 1988): "У мен възникна идеята да събера... трактати или различни други трудове, съдържащи сведения за технологията на живописните материали и техники на изпълнение и да ги преведа на български език. Така неусетно минаха 15 години в събиране, превеждане и изучаване на трактати от различни епохи и векове... Голяма част от трактатите се намираха в различни библиотеки и страни, а техните публикации бяха предимно от XVIII и XIX в. в стари и много често труднодостъпни издания"... В двата отпечатани досега тома на своя уникален (за целия православен свят) труд Шаренков предлага ефектен и атрактивен подбор на автори и трактати - Теофилус, Витрувий, Гай Плиний Секунд, Лайденски папирус и т. н. - от началото на нашето хилядолетие до XV в. и по-късно. Текстовете са придружени с великолепна въвеждаща студия и кратък, но внимателно обмислен и изключително ценен коментар. Той извършва огромна изследователска работа и подлага на строга преоценка всички четения и интерпретации на термините и понятията от гледна точка на собствената си дългогодишна практика. Разбира се, подобен подход изисква огромна ерудиция и широка библиографска осведоменост, майсторски овладени от Атанас Шаренков. Но той наистина бе обсебен от мисълта за същината, от един недеклариран, но страстен максимализъм. Самата личност на Атанас Шаренков внушаваше усещането за пределно напрежение на духовните сили. Отношението му към изкуството, към делото на реставратора или към труда на изследователя-изкуствовед означаваше за него не само професионална дейност. То беше преди всичко отстояване на нравствена позиция. Във всяка сфера и всяка работа, с която се захващаше - реставриране на икони, проучване на старинни ерминии или подготовка на лекционен курс - Шаренков проявяваше изключителна прецизност, неизменна критичност в анализа на всеки паметник и респектираща зоркост на издирвач, от чийто поглед не убягват дори полуизтритите следи от минали епохи.
Трагична случайност прекъсна плодотворното и разностранно творчество на Атанас Шаренков. Но той успя за четиридесет и седемте години да завърши огромното си дело. Освен издадените два тома останаха подготвени за печат още два тома от старинните трактати по технология и техника на живописта. Този негов труд, който е не само високо лично постижение на автора, но и симптом за теоретико-методологическата зрелост на българската консервационна наука, се ползва с широка популярност и е високо оценен в професионалните среди в чужбина. Той има особено общокултурно значение днес, когато паметниците на старата култура са застрашени от стихията на некомпетентността и доминантата на икономическите интереси. Длъжни сме да завършим издаването на този труд.

Елка Бакалова