Панорама на хърватския филм

Като че ли със самочувствието на третата сила в световния футбол, Република Хърватска, в лицето на посолството си у нас и съвместно със СБФД, от 15 до 18 ноември в Дома на киното ни покани на панорама от филми тъкмо в разгара на Киномания '98.
Хърватската кинематография, със седемгодишна собствена биография, разцъфваща и каляваща се при доминацията на американското кино, успя да напълни салона и издържа поредния си изпит - този път пред българската публика, дори и при "киноманската" конкуренция. Няколко "подслушани" думи от интервю на режисьора Винко Брешан, представен в програмата, ме убедиха, че хърватското авторско кино още от детството си има амбицията "да бъде" и затова се радва на подкрепата на своята публика, критика и не на последно място на институции, които да го финансират - Хърватското радио и телевизия, Ядран филм, частни спонсори. Не му липсва и международно признание (първият игрален филм на режисьора Зринко Огреста "Shatters" има няколко международни награди, в това число и от "Златната ракла" 1992 г., а вторият - "Изпрано", освен престижните си фестивални отличия, е определен от критиката като основополагащ жанра "черен филм" в хърватското кино.)
Неясните ни очаквания бяха възнаградени с представителна селекция от един документален ("Пътуване" - реж. Б.Жижич), няколко анимационни и четири игрални филма ("Пушка за заспиване"- сц. и реж. Хървойе Хрибар, "Руско месо"- сц. и реж. Лукаш Нола, "Как започна войната на моя остров"- реж. и съсценарист Винко Брешан и "Изпрано" - сц. и реж. Зринко Огреста), които "казаха" основното за хърватската действителност и за киното като нейна проекция.
"Пушка за заспиване" и "Руско месо"- непретенциозни, но зрели филми, ни срещнаха с новите герои на нашето време, познати и от родната ни действителност и литература (романите на Христо Калчев, Владо Даверов, Дончо Цончев) - силовите босове с техния силов антураж, проститутките, наркоманите, оръжейните трафиканти, корумпираните ченгета и, разбира се, жертвите на гърчещото се общество, в което с почтеност, доброта и човечност не може да се оцелее. Търсено е ефектното, шоково въздействие, динамиката на екшъна с "тарантиновска" развръзка ("Руско месо"), "лошите" не са просто социални креатури, а хора с емоции и възможност за избор. Именно в това занимание с избора прозира жизнеността и оптимистичното послание на тези филми към техните съвременници.
Истинска находка в програмата беше филмът на 34-годишния Винко Брешан "Как започна войната на моя остров". Ироничен, непринуден, на моменти смешен,
на моменти малко тъжен, "че това сме ние", той ползва похватите на притчата, за да внуши идеята за лудостта на войната и извода, че трябва да си по-луд от другите луди, за да се справиш с тях. "Как започна ..." държи интереса с чудесния сценарий, който разказва как жителите на малък остров в Адриатическо море (разбирай отцeпена Хърватска) се опитват да превземат с мирни средства (в случая с балканска пачанга), островната казарма на ЮНА (последна крепост на федерализма) и така да предотвратят надигащата се война. На този почти карнавален фон героите са въвлечени в абсурден канкан - водопроводчик става военачалник, изкуствовед се прави на таен агент, бивш военен се изживява като интелектуалец, "курвата" проповядва морал, местният идиот става герой и всички, ама всички изобщо не са това, което са. За да стигнат по собствен път до прозрението, че има спечелени битки, но няма спечелена война. Филмът не си поема дъх, а не оставя и зрителя да стори това - свеж диалог, неочаквани обрати, прекрасни актьори. И демонстрира зрялост, без която е невъзможно да направиш комедия за братоубийствена война, от която са изминали едва няколко години.
"Изпрано" на 40-годишния Зринко Огреста ни отпраща в други дълбини - тези на душата, на фона на потискащата социална депресия, чиято сцена са крайните предградия. Това е филм за младите хора в конфронтация с тежкото битие. Филм-портрет на съвременното хърватско семейство, създаден без патетика и илюзии, който носи в себе си преходния период, близък в изразността си до неореализма и експресионизма. "Черен" филм, изтънчен и чувствителен, чиито герои изпитват негодувание и протест, но не и резигнация, цинизъм, нихилизъм...
За броени дни успях да надзърна в "душата" на хърватското кино - ужасно ми се искаше да гледам още и още филми, да срещам младите им и красиви автори с ведри и интелигентни лица, без познатите ни балкански комплекси и да им кажа, че им вярвам.

Мариана Ченкова