На 14 ноември имах рожден ден. Преди тортата, шампанското и другите подобаващи за празника сладости с гостите ми искахме да видим спектакъл в Народния театър. Близките ми знаят защо обичам театъра и за мен празникът е празник, когато е с екстра - посещение на интересен спектакъл. Държа да съм "в час" с хубавото и актуалното, поне на столичните сцени. Да, но и на юбилей може да станат недоразумения - отложили спектакъла, за който имахме билети. Не си заскубах косите, но този сюрприз не беше много подходящ! Все пак, опитахме и успяхме да влезем на камерната сцена. Бях гледала вече "Лазарица" и знаех, че не поемам риск. Боже, какъв ти риск! "Лазарица" е спектакъл, който непременно трябва да се гледа. Може и няколко пъти! Излишно е да казвам, че автор е сладкодумникът Йордан Радичков. Изпълнител на главната роля - Лазар, е именитият кинорежисьор Рангел Вълчанов. Авторът казва за него, че "осиновил" пиесата му. Това ще рече, че той не само изпълнява невероятно ролята на чешитлията Лазар, но, вижда се, че пиперливият "превод на шопски", който е направил и изпълнява, дописва много успешно разсъжденията за живота му. Този спектакъл не може да се разкаже, аз поне не мога. Но той се живее. "Кацнал" върху крушата (режисьор – Юлия Огнянова, декорът е на Вячеслав Парапанов), Лазар на Рангел Вълчанов мъдрува в продължение на час и половина без пауза и когато спря, никой не искаше да си тръгне. Аплаузите продължиха 15 минути. По-щастливо недоразумение не би могло да се случи, по-хубаво начало на празника ми не бих могла да си представя!
Благодаря на всички, които направиха този празник! А той не беше само за мен, а за всички зрители!

Маргарита Гочева