(По) дългия път

OM - Art Formation The Long Way/98
Periferic Records BGCD - 015

- Къде е пътят?
- Колко е хубава планината?
- Не ви питам за планината, а за пътя?
- Докато не минеш планината, сине мой, пътят няма да се открие пред теб.
Коан

Втори албум, издаден в чужбина за две години. Нещо непостижимо за друга българска група. Един художник като че е открил колко хубава е планината.
Някак неусетно "ОМ" запълни една от пустеещите ниши в българското музикално пространство. Още в началото на 90-те Николай Иванов започна да търси своето място, следвайки световните образци в езотеричната музика. Пътят му лъкатушеше, през групата преминаваха различни лица, а около нея се оформи общност от верни почитатели. Бързо разбрал, че в малка страна като нашата трудно ще намери необходимия за съществуване пазар, той потърси съдействие в чужбина и, за изненада на музикалното братство, го намери. Първо в немската "Erdenklang", а сега в унгарската "Periferic Records". От това музиката на "ОМ" само спечели. Чуждите продуценти поставят ясни изисквания и следят стриктно за изпълнението им. "По-малко джаз и повече български фолклор" е простото условие този път. Естествено, щом целта не е унгарският или българският пазар, а европейският като цяло. Иначе подходът към музиката е същият - самоопределението гласи: "създаване на синтетична и пластична музика (cross culture), стремяща се да обедини елементи от джаз, етническа музика, амбиънт, "ню ейдж", минимализъм, фолклор и различни видове "духовна музика". Бих добавил - създаване на
музикални картини, в които чрез характерни тембри се постига определено настроение. Медитативно, с размити очертания. С използване на множество екзотични инструменти (все повече български). Без натрапчива виртуозност и изтъкване на индивидуалните качества на отделните музиканти. В момента заедно с Николай Иванов в "ОМ" са Румен Семерджиев и Георги Ангелов, които принципно изпълняват ролите на басист и перкусионист, а постоянен гост е сксофонистът Ивайло Вакъвлиев. Добавям имената на Благомир Алексиев - звукорежисьорът-съмишленик, и на Кристиян Гайдаров, чиято заслуга е така важната естествена атмосфера, постигната от природните звуци на Хималаите.
Албумът би могъл да се слуша на тъмно, без информация за отделните пиеси. За онези, които имат нужда от опора, авторът (всички пиеси освен една са на Николай Иванов) все пак предлага две възможности: живописна и философска. Пътища много! Въпросът е "Къде е планината?"

Йордан Рупчев