Анатол Виеру си отиде. Този човек беше "тъй спокоен и прекрасен..." - както пише Аполинер. Композирайки, Виеру подреждаше света. Когато говореше, правеше същото. Когато живееше Тук - Тук беше много по-хубаво, подредено и светло. Леко е да се пише за Виеру в минало време - той беше човек от Миналото време, а то, знаем, е винаги по-добро. Той е човек от по-доброто време.
Освен че подреждаше неуморно и грижливо света (той имаше ръст за това!), Виеру твореше памет. Не случайно с голяма настойчивост и възхищение той говореше за музика, в която откриваше така наречения от него "процес на перманентна експозиция с памет". Музика, в която нищо вече направено не изчезва, но напротив - слиза в пластовете на съкровеното, става спомен или предчувствие, съществува.
Това
беше една от малките победи на Анатол Виеру над Времето (... разбирано като Безкрайност, онази, лошата Безкрайност). Беше ми казал, че като млад е бил обзет от желанието да докосне Времето. Наричаше това желание "обсесия" и го иронизираше. Но макар и иронизирано, желанието бе изпълнено. Защото каква е материята, от която са направени огромните призрачни звукови скулптури на Виеру, ако не...? Но "това, което може да бъде показано, не може да се изрече". И Витгенщайн бе в удивителната памет на Виеру - композицията "Раждането на езика". И Маршал Маклуън - "Часовници"... И чудноватата тройна пура, изпушена някога в Чайнатаун, дала му идеята за Шаконата от Пета симфония. И кубовете на Жак Тенгели... Килимите на Лена Константе, числата на Фибоначи, рисунките на Ешер, "Йона" на Марин Сореску, Равел, "Livre pour orgue" на Месиан...
И всичко това не е въображаемият музей на Малро. Или джентълменският комплект на интелигента. Това бяха инструментите на Виеру, с които той строеше своите "Клепсидри", своите вълшебни мелници за Време, даряващи памет.
И когато успя да подреди Времето и света, се изпълни и последната точка от договора между Майстора и тях. Виеру стана памет. И той мина в пластовете на съкровеното. Не стана спомен, но съществува. В едно Минало несвършващо време.

Чуй ни мили мой Русо
Поздравяваме те
Делоне жена му господин Кевал и аз
Остави багажа ни да мине гратис през небесната врата
Ще ти донесем бои платна и четки
Та да можеш през свободното си време в истинската светлина
На рисуването да се отдадеш и както сътвори
портрета ми да изрисуваш
И лицето на звездите
(Гийом Аполинер)

Драгомир Йосифов