Гласовете на студа

Съвременният радиослушател внимава (на топло или на студено) за прогнозата за времето. Не че й вярва, но я слуша. Колкото по-студено става навън, толкова по-често му се струва, че рядко му казват как да се облече. А всъщност от радиото говорят за времето точно толкова, колкото и през лятото.
По-преди се смяташе, че българският радиостереотип е времето да се казва след новините. Частните радиостанции обърнаха пирамидата и градусите започнаха да се появяват на най-разнообразни места в програмата - преди, след, по средата на новините, посред бял ден или посред песен. Постъпващата еднаква информация от метеоролозите намери най-различни начини за изява в ефира.
Образът на класическия синоптик се превърна в пародия на самия себе си. От единствен експерт, посветен в тайната на времето, той стана комерсиален глас. Авторитетът му вече се използва в радиореклами. А рекламите сриват авторитета му на синоптик. Объркаха се ролите и не е ясно Минчо Празников що за птица е: професионален комуникатор по
всякакви теми или тесен специалист. Въпреки многоликостта на синоптиците някои радиостанции като "Тангра" използват старата, но хубава практика специалисти да говорят за времето. Това е положението - един път разрушават доверието към метеоролога, пришивайки му всякакви странични черти, а после искат да му вярваме. Все пак появата на професионалния синоптик продължава да тежи. Особено през зимата. По-изгодно е той да носи отговорността пред слушателите за лошото време, пък е и звуков "цвят" в радиопрограмата.
"FM+" е пример за друг подход при представяне на времето - от типа "Студено е". Всъщност не само "FM+", повечето ни радиостанции използват този друг подход с леки видоизменения. При него фрази от типа "Студено е" са със силата на трудно родена философска сентенция. За времето се говори често и нищо не се казва. То не е част само от новините, а е отделен елемент, със собствена стойност. Напънът за оригиналност при представяне на времето е като изкуство заради самото изкуство. На слушателя е вменено, че се
интересува не какво ще е времето, а как ще му го кажат. Може и наистина да е така.
Често новинарите казват и времето. "Класика в жанра". Използват го и националното радио и някои и други частници. На новинарите им подхожда да го правят - времето се мени достатъчно бързо, за да бъде винаги ново. БНР остава в конкретиката с проходимостта на пътищата, без да досажда със съвети за дебелината на якетата.
Особен случай е радио "Алма Матер". Тук времето не ви го казва професионален синоптик, нито новинар. Гласът
е един през целия ден и се занимава само с времето. Това е един от начините за изграждане на конкретна роля. Сложно е да се прецени доколко слушателят възприема и вярва на такава алтернативно събрана и поднесена информация. При всички положения това не е типично и като опит заслужава внимание, дори да е несполучлив.
Времето не се мени с радиостанциите. Но радиостанциите са тези, които могат да ви успокоят, че не само на вас ви е студено.

Вяра Ангелова