Болницата в Цариград
Болницата

(Цариград, кв. "Шишли", ул. "Дуруладжазе")


На 28 февруари 1895 г. родолюбиви българи в Цариград основават дружество "Екзарх Йосиф I", което пуска подписка за изграждане на българска болница. Тя е материално подкрепена от най-голямото съсловие - на абаджийте, от стотици българи от Мизия, Тракия, Добруджа, Банат и Бесарабия, от Иван Евст. Гешов, Иван Шишманов... Подарените от Евлоги Георгиев 120 000, а според някои - 170 000 златни лева помагат за завършването на болницата. Затова тя носи неговото име, а във фоайето е поставен неговият бюст.
По искане на екзарх Йосиф и с разрешение - султански ферман от 12 юли 1896 г., започва строителството на болницата, което продължава 3 години. Официално тя е открита на 10 декември 1901 г., осветена е от Екзарх Йосиф, пръвият й управител е д-р Васи Динов.
Болницата има форма на буквата Е и се състои от три фукционално обособени сгради, но свързани в архитектурен ансамбъл: главно болнично здание с клинични отделения и поликлиника, домакинско здание и павилион за заразно болни.
В болницата има параклис "Св. Пантелеймон".
До 1988 г. тя е имот на българската държава. През юни същата година турските власти я поставят под свое управление, уволняват българския персонал, свалят каменния кръст над главния вход, изземват икони, църковна утвар и други вещи от параклиса.