Явно Съюзът на българските художници е решил да ни залива с международни триеналета от всякакъв вид, както се казва до откат. Едва отминало Триеналето на графиката, с всичките негови недомислици, компромиси и не особено качествени произведения (в по-голямата си част), ето че в края на октомври се откри Международното триенале на сценичния плакат. Макар то да е частно (организаторите са в договорни отношения със СБХ), експозицията определено се вписва в обичайния вече "тертип" на съюзните международни форуми.
По-наблюдателните от малкото останали ентусиасти (или дошли по задължение професионалисти), които все още посещават залите на "Шипка", сигурно са забелязали, че качеството на представяните по тези "форуми" произведения е правопропорционално на информационното обезпечаване на събитието. Докато за живописта преди две години (най-слабото в художествено отношение от върволицата от триеналета), интересуващите се критици и журналисти можеха да се сдобият с пресдосие, прегледно сложено в кафява папка, то в настоящия момент това, което се нарича информация за медиите, в действителност представляват два хвърчащи, полусмачкани листа. На тях в типично "съюзен" (разбирай - високопарен) стил са отбелязани отново трицифреното число участващи художници от двуцифрен брой държави, с n-стотин творби. Както си му е редът, има и награди в две категории, определени от международно жури, в което взимат участие наистина големи имена от областта на изкуството на плаката. И отново се дава път на младите...
Може би тук е мястото за едно малко отклонение, което обаче има много общо с темата. Замисляйки се, колко пъти ходя на изложби на "Шипка" и на изложби, представяни в други галерии (независимо дали частни, държавни или алтернативни пространства, доколкото ги има), съотношението е
2 към 1 в полза на всички останали. В очите на моето поколение съюзът е дотолкова компрометиран в мегаломанските си (а в действителност - жалки) опити да си възвърне предишното величие, че всяка друга изложба, на всяко друго място, привлича много повече интерес. На "Шипка" 6 резултатите са абсолютно предвидими. Независимо че в т. нар. пресбюлетини е отбелязан фактът, че мероприятието е изцяло частна инициатива, това въобще не намалява институционалната (равна на пагубна) роля на СБХ. (Край на отклонението.)
Новината от Международното триенале на сценичния плакат е, че то има шансове от жаба да се превърне в принцеса с прилична външност. И основната заслуга е на част от участниците, особено на тези, които са на по-горния етаж (по-скоро в преносния, отколкото
в прекия смисъл) - най-вече швейцарци, японци, французи, германци. Излишно е да говорим за традициите, свързани с приложната графика в тези страни - плакатите сами по себе си ги утвърждават. Повечето от техните произведения са перфектно изпълнени, максимално изчистени от всякакъв наратив, някои са силно провокативни - карат зрителя да се позамисли, да отупа от праха въображението си и да го вкара в действие. И, което е най-важното, тези плакати са със съвременен дизайн, независимо дали са правени с компютър, или са използвани класически техники. Разочарование обаче е показаното от поляците. Две години преди началото на XXI век подбраните за участие автори представят плакатите, на които се възхищавахме през осемдесетте години.
Открай време българският плакат
не се е славил с върхови постижения, но не е тук мястото за стотен път да коментираме причините за това. Единствено ще си позволя да припомня до болка познатата истина, че при липсата на адекватна на времето материална база и методи на преподаване в Художествената академия, явления от типа на Теодор Ушев (награда за млад автор) ще си останат единични.
Интересен куриоз - още една специфична особеност на Второто международно триенале на сценичния плакат - е значителното място, отредено на политически ангажирани и екологични плакати. Е, ако приемем, че това е сцената на живота...
Безсмислено е да теоретизираме по въпросите на плаката като изкуство, да се опитваме да очертаем някакви тенденции и евентуално да се опитаме да пророкуваме неговото бъдеще. Подобен подход ще бъде възможен, когато общите изложби, които на "Шипка" 6 носят гръмкото наименование Международни триеналета, бъдат поставени на някаква по-сериозна кураторска основа. Чак тогава отделният куратор/куратори ще носят реална отговорност за нивото на показаните експозиции и чак тогава ще има място за някакви по-задълбочени анализи.
А до тогава - "останалото е мълчание".

Илина Коралова