Второто по ред Международно триенале на сценичния плакат е продукт на ентусиазма и инициативността на своите създатели. Божидар Икономов, Божидар Йонов и Албена Спасова стоят зад първия в България, а и единствен в света голям частен форум, който има амбицията на всеки три години да представя работата на плакатисти от цял свят в областта на сценичните изяви: театър, опера, балет, оперета, мюзикъл, куклен театър, концерти, фестивали, вариете, естрада и т. н. Към тях се прибавят и плакатите, състезаващи по предварително обявена тема. Тази година изпратените плакати са повече от хиляда, а конкурсната тема е "Война и мир". След селекцията, направена от международно жури, на два от етажите в галерията на ул. "Шипка" 6 са подредени над петстотин плаката по реда на страните участнички. Това са само най-общите контури на коментираната проява - данните (брой участници, държави, членовете на международното жури, награди и пр.) вече са оповестени и общодостъпни. На този етап по-важно е крайният резултат - експозицията на триеналето, да получи своята подобаваща преценка.
За всеки, който е дори бегло запознат с организацията на подобни по мащаб изложби и реализацията им по всички общоприети правила, са ясни огромните усилия, ентусиазъм и време, които те изискват. Това положение е утежнено от всеизвестната ситуация, в която живеем, и характерните за нея финансов недоимък и мудност при задвижването на всеки по-голям проект. От тази гледна точка усилията, положени от организаторите, и крайният резултат са повече от впечатляващи. Могат да се видят тридесет и две държави участнички с плакати на неочаквано добро ниво, включително и от Хонконг и Зимбабве. Това, което прави уникално Софийското триенале сред другите подобни световни форуми, е условието за участие - допускат се само плакати, предназначени за различните форми на сценична изява. Изображенията боравят с образ, текст или със спецификата на музикалната тема. С помощта на най-лаконични изразни средства успяват да коментират ставащото на сцената, като същевременно боравят с вица, хрумването, с импулсивното настроение. В същността на тези плакати е залегнала динамиката на градското ежедневие. Лъскавите, шарени изображения и надписи, с които сме свикнали по фасадите на улицата, плакатите, приканващи за поредните театрални представления, са част от обичайната динамика на делника - те са една от най-ярките прояви на разноликата еклектичност в постмодерната визуална култура.
В периода, в който възниква идеята за създаването на триеналето, поради недостиг на средства (проблем не само за българската сцена) визуалната страна на представленията, сценографията, включително и плакатите често се свежда до минимум. Целта на тримата организатори е да се създаде своеобразна стимулираща и провокативна среда за участниците. Друг актуален проблем е, че с навлизането на компютъра правенето на плакати започва да изглежда твърде лесно. Именно затова от особено значение са проявите на оригинално мислене при визуалното решение, както и целесъобразността в употребата на техническите ефекти. Възможността за сравняване и съизмеряване с постиженията на автори от цял свят оправдава съществуването на подобен род големи обзорни изложби. Те имат важно значение особено за българските плакатисти, затруднени в пътуването и обмяната на информация.
В техническо отношение триеналето също има какво да каже. Прецизността на изпълнението, възможностите в печата и мащабът, в който са вдигнати изображенията веднага отделят японското участие - то заема повече от половин етаж от цялата изложба. Плакатите им третират темата
"Война и мир", макар и по неразбиране да се занимават с нейната екологична или социална страна. (Не можем да не си спомним за силните японски участия във Варненското графично биенале преди години.) Именно японското присъствие със своята изчистена до съвършенство естетика, с почти невероятното постигнато в техниката и печата, допринася в немалка степен за високото ниво на тазгодишното триенале. Същото може да се каже и за плакатите на немските, американските, швейцарските или унгарските автори. Като добра традиция и сега предстои да излезе от печат луксозен каталог на триеналето. Това дава основание да се надяваме, че и за в бъдеще подобни големи, менажирани по частен път, професионални изяви ще имат място в културния ни живот.

Весела Ножарова