Възкресяване

Седем погледа върху (на) Оливие Месиен

I.
Имам свой спомен от смъртта на Месиeн. В деня, в който той почина, завърши жизнения и творческия си път и именит наш композитор, чието мнение в последните му години (и след това) определяше посоките на обучението по композиция в България. Цялата Консерватория беше облепена с негови некролози. Смъртта на Месиен не беше спомената изобщо. Като се изключат няколкото съобщения, написани на ръка от студент, упорито късани от някого.

II. Трудно може да се каже за Месиeн нещо повече от това, което самият той е написал за себе си. На бъдните му изследователи не им остава друго, освен да цитират, коментират и да се любуват на "Техника на моя музикален език", на предговорите и анотациите към всички негови издания и записи. И на старателно вписаните от него в партитурите ритмични конструкции, ладове, лайт-теми, имена на птици... На пръв поглед този стремеж към абсолютно обхващане на целия път произведение-публика изглежда маниакален. Всъщност Месиен е истински загрижен за разбираемостта на музикалния си език. Чрез всички свои обяснения - теоретични, поетични, теологични или орнитологични - той иска да разшири музикалната, а и не само музикалната вселена на публиката. Дори и на най-ниското и досадно ниво на несъзнателното възприемане на т. нар. музикални елементи. Известно е куриозното - от гледна точка на класическата теория, върху която се обучават студентите в нашата родна Консерватория - негово виждане за обертоновата редица. Още по-интересно е схващането му за ритъма. Негов идеал е "ритмическата музика", без равни деления и повторения, "в която всъщност всичко произлиза от движенията в природата - движения на свободни и неравни величини". Кулминационна точка в грижата за достъпност е изобретеният от него "комуникабелен език", в който всяка тонова височина отговаря на определена буква, а кратки фрази обозначават падежите и глаголните форми.
Голяма, широко разгърната фраза в този език означава Dieu - Господ.

III. Религията е нещо много, много повече от "тема" - тя е същност, основание за съществуването на творчеството на Месиен. "Музика" за него е нещо неотделимо от "религия". Когато изучава ритмите в индийската музика, той открива не просто някакъв технически способ за обогатяване на музикалния си език: "В ръцете ми попадна трактатът на Шарнгадева с удивителен списък на сто и двадесет deci-talas ("ритми на провинциите"). Този списък ми се стори истинско откровение, веднага почувствах, че това е необикновен, неизчерпаем източник... Мой приятел индиец ми преведе тези текстове и това ми позволи да разбера не само изложените там ритмически правила, но и съдържащите се във всеки deci-talas космически и религиозни символи".
Затрогващо-детайлното описване на библейски сюжети (Vingt regards sur l'Enfant-Jesus), вглеждането в дълбинните смисли дори и на ключови за християнството думи (Visions de l'Amen) показват потъване в онези нива на религиозността, в които границите между различните религии изчезват. Там, където "...аз виждам и чувам подредените акорди и мелодии, познати цветове и форми; след този преходен момент аз преминавам в отвъдния свят и в миг на екстаз изпитвам чувство на всепроникващо сливане на свръхчовешки звуци и цветове. Огнените мечове, реките от синьо-оранжева лава, внезапно изникващите звезди: това е хаосът, това са небесните дъги!" Вплитането на теми, сюжети и музикални елементи от източните култури в творчеството на Месиен не е търсене на екзотичното в тях. То е израз на вътрешната му необходимост от разширяване на света.
Елиаде и Мелетински показват общата основа на религиите и митологиите в света чрез проникването във всички техни нива и пластове от позицията на изследователи. При Месиен това е естественият път на истински вярващият човек - той излиза от границите на своята религия. Чрез музиката си.


IV.
Пеенето на птиците също е "необикновен, неизчерпаем източник" за Месиен. Той записва, дешифрира, и изследва значенията на птичите песни с любовта и внимателното вслушване, с които един етномузиколог изучава музиката на някоя човешка общност. Анализите на Месиен - извън натоварването на различните птичи песни с определени етоси - са и чисто музикални. "Едновременното пеене на няколко птици ражда превъзходно съчетание на смесени ритмични педали. Мелодичните линии на птичето пеене, особено на черния дрозд, надминават човешкото въображение...". Имитирането или точното цитиране на птичите песни в собственото му творчество не е свързване на хоби с професия, нито търсене на оригиналност чрез връщане към тази иначе толкова френска тема (Дакен, Рамо, Жанекен). Месиен намира тук "истинското лице на музиката - музика естествена, безименна, съществуваща за удоволствие, за да посрещнеш слънцето, за да очароваш любимата си...". Птиците са "малки слуги на духовната радост" и "певци на Божественото".
Пеенето на птиците е потвърждение (а може би дори и порождение) на цялата ритмическа и мелодическа "теология" на Месиен. И една от неговите емблеми.

V. Шчедрин отбелязва, че с музиката и с теоретичната си система Месиен ясно и гръмко провъзвестява: може и по друг начин! Вероятно същото е относимо до много други композитори нa ХХ в. При Месиен това "може и иначе" изиграва огромна роля и в педагогическата му работа. "Когато Ксенакис дойде при мен, аз разбрах, че той е архитект и математик. Той ме попита трябва ли мъжествено да започне музикалните си занятия отначало - да мине през класа по хармония, после по контрапункт... Аз помислих няколко дни и му отговорих, че въпреки моите собствени музикални вкусове и убеждения го съветвам да създава своята музика на основата на математиката и архитектурата, без да се грижи за проблеми от мелодичен и хармоничен порядък. Той последва моя съвет, и, според мен, много успешно. В каквото и да е бил упрекван, неговата музикална позиция е съвършено необикновена във всеки смисъл на тази дума".
Почти съм сигурна, че неговата толерантност не е оставала в рамките на "прави каквото искаш". Един Учител разбира своите ученици, тяхното мислене и възможности. Насочва ги и ги усъвършенства именно в избрания от тях път. И им показва, че това, което правят, не е безсмислено. Успявайки да направи всичко това, Месиен изиграва за тях ролята, която в неговата младост има Пол Дюка. Затова неговите ученици - а най-ярките от тях иначе са твърде радикални и непримирими към всичко несъвпадащо с личната им представа за "нова музика" - съграждат и поддържат мита "Месиен". Дори и "въставащият срещу всичко" в младостта си Булез през 80-те години признава: "Държал съм се непочтително към Месиен, но сега си давам сметка, че всичко, което знам, съм научил от него."

VI. Класът на Месиен в Парижката консерватория, в който се научава всичко, всъщност е курс по анализ.
"Всяка седмица аз имам три занятия, всяко от които продължава по четири часа и в това време аз говоря и свиря на пианото примери - понякога много сложни. Всяка година избираме някаква тема. Тази година (1968) се занимавахме с клавирна музика: започнахме от клавесинната музика на Купрен, Доменико Скарлати и Рамо, след това всички 22 концерта на Моцарт, всички 32 сонати на Бетховен, почти цялото творчество на Шопен и Шуман, "Иберия" на Албениц, всички Прелюдии, Естампи, Образи и Етюди на Дебюси, "Нощният Гаспар" на Равел, и даже анализирахме Втората соната на Булез... Преди две години разглеждахме операта, започвайки от "Орфей" на Монтеверди; оперите-балети на Рамо; след това оперите с редуване на арии и речитативи, чийто най-велик образец е безсмъртният "Дон Жуан" на Моцарт; по-нататък вагнеровата опера с лайтмотивите (и аз не само говорих на учениците за лайтмотивите с всички техни психологически, философски, космически, социални и магически асоциации, но и след дълго търсене им показах Еда и Сагите, лежащи в основата на текста). След това разгледахме една опера с хорове - "Борис Годунов" на Мусоргски и, накрая, две съвременни опери - "Пелеас и Мелизанда" на Дебюси и "Воцек" на Берг... Една година посветих само на ритъма. Тогава говорих за григорианските числа, т. е. за ритмиката на църковното пеене, за акцентирането при Моцарт, за ритмическата вълнообразност при Дебюси, за ритмичните персонажи в "Пролетно тайнство", за сто и двадесетте индийски "talas", за гръцката метрика..."
Месиен е наричал този курс "клас по суперкомпозиция". На мен ми изглежда като "клас-мечта"... Всеки преподава това, което знае.

VII. Теоретичните трудове на Месиен понякога биват окачествявани като обобщение на личния му композиторски опит, негова собствена технологично-композиционна концепция. И се счита, че практически той няма последователи.
По отношение на мелодията, хармонията и лада това е вярно, но само донякъде. Действително няма композитори, писали или пишещи само в рамките на Месиеновите "очарователни невъзможности" на ладовете с ограничена транспозиция. Пък и това ли значи "последовател"? Но самият факт на постулиране на модалността като система проправя пътя на едно цяло течение в музиката на съвременността. Да си спомним само за Анатол Виеру, който при това не е ученик на Месиен.
Съвсем различно стоят нещата с погледа на Месиен върху ритъма. Значимостта на неговата теория (и практика) за следващите поколения далеч не се ограничава в "Четири ритмични етюда" и предисловието им и проправеният там път към поствебернианската тотална организация. Много по-важно е това, че Месиен с всичките свои рагавадхани, ритмически педали, налагане на ритми, ритмически канони и прогресии, ритмични персонажи и в крайна сметка - с целия си стремеж към "ритмическо", аметрично протичане се опитва да върне на музиката някогашната й (от времето на античните гърци и индийските deci-talas, на Григорианския хорал и Ars nova) свобода от всякаква механичност и регулярност. Със своите ритми, с пеенето на птиците, с хармоничните си витражи - с цялото си творчество Месиен иска да възкреси мъртвите от всички времена... "Et expecto resurectionem mortuorum"... И да вдъхне отново Божественото в умъртвената музика.
Така, гледайки в миналото, Месиен разтваря вратата към бъдещето, към търсенето на нова организация на времето в музиката. Или към превръщането на времето в музика и обратното. А това е въпрос, който занимава мисълта на всички композитори през втората половина
на века. Поне на всеки що-годе мислещ композитор, както се бе изразил Божидар Спасов.

Продължание на I
.
И така. Месиен през целия си живот проповядва Божествената Радост, Любов, Музика... Също като героя на своята опера за Св. Франциск, който проповядвал на птиците и те го разбирали. А когато един друг светец - Св. Антоний Падуански - говорел на рибите, те не разбирали и се изяждали помежду си. Има птици, има и риби.
По-важно е, че има и проповедници.

Горица Найденова