Пътешествията на Анжела

В последния си концерт "Английска клавирна музика" Анжела Тошева предприе необичайно пътешествие в съпоставянето на клавирна музика от различни епохи: седемнадесети - двадесети век. Това бе търсене на "свободните духовни пространства" между музиката на вирджиналистите и модерната и постмодерна деконструкцията на музикалния език. Интерпретацията на Анжела бе извън стандартите - както на музиката, писана за клавесин, така и спрямо навиците на специализираната аудитория на музика от ХХ век. Въпрос на избор на слушателя бе дали да се остави на удоволствието от музицирането, или да открие свой интелектуален сюжет в програмата.
Думата "play", която едновременно означава "игра" и "свиря", би могла да бъде своеобразен ключ към интерпретацията на Уилиам Бърд (1543-1623
) и Орландо Гибънс, която Анжела предложи. Тя не потърси екзотиката в историческата реконструкция на звука на клавесина, а свободно поднесе деликатната архитектоника, артистичната игра на щрихи и нюанси, в старинните "павана" и "галиарда". Изпълнението и бе адресирано към сетивата на съвременния слушател - с постоянното вариране на елементите (подобно на minimal music) и с кинематографичното си внушение. Открои се чистотата на експеримента - строгата, първична архитектура на пиесите на Бърд и богатството на сложни афектни състояния, откроиха се мостовете между музиката на Орландо Гибънс и маниеризма на XVII век.
Огромните мащаби на Соната от Майкъл Типет - тя трае около 45 минути - сблъсъкът на стилистични пластове, правят тази творба своеобразен подвиг за изпълнителя, който трябва по някакъв начин да "преведе" сложната философия и фактура. Анжела успя да вложи в сонатата усещането за свободно преливане на стилове, както и да изведе полифоничността на нейния текст.
В този концерт пианистката разгърна своя философски размисъл за клавирното пространство. Безкрайно интересна и нестандартна бе премиерата на цикъла "Traced overhead" от младия автор Томас Адес /роден през 1971 година/. Тази творба изгражда своеобразна философиия на звуковите спектри - загатната в играта на отделния интервал и медитацията върху "състоянията на звука". Определено това е една от най-силните премиери на клавирна творба, осъществена в последните години у нас.
Прелюдът от Хендел, който прозвуча в края на програмата, доказа отвово идеята на Анжела, че сюжетът на всяка музика и всяка епоха в крайна сметка е един и същ. За слушателя остава поуката, че музикално настояще в края на ХХ век е отворено към едновременността на всички исторически епохи.
Изпълнението на "бис" на соната от Скарлати в h moll Анжела Тошева посвети на паметта на диригента Димитър Манолов.

Ангелина Петрова