Уважаеми проф. Фотев,

Не очаквах, че с такова закъснение ще драматизирате участието си в журито, присъдило наградата "Паница" на Димитър Коруджиев.
Оценката на всеки може да се окаже сгрешена - кога поради филантропия, кога поради конюнктура, кога поради разминаване в ценностните преценки. Коя от тези три причини ви е накарала да дадете наградата на Коруджиев, аз не знам. Знам обаче, че за разлика от вас смятам въпросното есе не за "възхитително", а за възможно най-тривиален образец на неделна телевизионна проповед. Ако във въпросната 1994 г. то се е оказало върхът на българската журналистика, жалко за журналистиката. Само че, проф. Фотев, по това време и аз живеех в България, и аз четях вестници; затова твърдя, че българската журналистика произведе доста по-смислени и важни текстове.
Толкова за наградата, защото тя е най-периферният проблем в текста на Юлиана Методиева. Ако обаче го прочетете още веднъж, вярвам, ще се убедите, че авторката споменава злощастното награждаване само за да припомни френезиите
и екзалтациите около Коруджиев на една част от българските интелектуалци, към която не ми се ще да ви причислявам.
Колкото до "публичния донос", който привиждате зад текста на Методиева, съм длъжна да ви коригирам, проф. Фотев, и да ви посоча няколко адреса, на които да търсите истинските доноси. Най-близкия можете да откриете на страниците на "Литературен форум" (бр. 37), където Марин Георгиев се е справил доста прилично с всички изисквания на жанра.
Оставам с най-добри чувства!

Копринка Червенкова