Изкушенията на една дяволица*

Странно впечатление оставя статията на Юлиана Методиева, отпечатана във в. "Култура", бр. 46 от 20.11.1998 г., и посветена на писателя Димитър Коруджиев. Малко или много тук той е обявен за български инквизитор - 1, който "заклеймява и отлъчва с лекота, на която би завидял и Торквемада, утвърдил целите и процедурите на Инквизицията". Но да видим кой е бил Торквемада? Според Енциклопедията на братя Данчови този главен инквизитор на вярата в Испания е прочут с жестокостите и мъчителските си наклонности. Освен че изгонил евреите от Испания, той осъдил 8000 души да бъдат изгорени на кладата.
Съвременник съм на Коруджиев и Юлиана Методиева, но не съм чул нейният обвиняем да е извършил и една хилядна от делата на Торквемада. Или аз
не съм достатъчно осведомен, или този "инквизитор" върши така добре работата си, че никой нищо да не разбере освен авторката на статията.
Не за първи път авторът на "Градината с косовете" (а не "Градината на косовете", както е в статията) и "Домът на Алма
" е ставал прицел на преднамерена критика. В началото на 80-те години на страниците на в. "Пулс" беше предприета силно идеологизирана атака срещу младата проза в лицето на Рашко Сугарев, Димитър Коруджиев, Любен Петков, Димитър Яръмов и др. Обвиняваха ги в инфантилност, в недостатъчна съпричастност с проблемите на "най-хуманното общество". С големи усилия младата тогава литературна критика защити престижа на тези даровити автори, защото внушенията за атаката идваха от председателя на СБП и от ЦК на БКП. Малко след дискусията присъствах на едно обсъждане на романа "Домът на Алма" в град Елин Пелин. Тамошните читатели бяха разбрали напълно дълбоко хуманистичните послания на произведението, защото не страдаха от идеологически предразсъдъци за разлика от софийските цербери на соцреализма. Кой знае защо, статията "Обсесиите на един светец" ме връща отново във времето на 80-те години. Сякаш не е имало раздяла с комунистическия режим, сякаш не сме били свидетели на гневната и студена 1997 година. Според тази публикация има нещо нередно да си служиш с християнска фразеология, да вярваш в Бога и да мериш нещата според християнските добродетели. Нали довчера религията беше най-страшният опиум за народите. Тя беше изгонена от семейството, от училището - даже от Божиите храмове. А Димитър Коруджиев, кой знае защо, иска извършилите безброй престъпления срещу човека и човечността да се покаят, да поискат извинение и прошка. Вместо това той самият е обвинен за едва ли не всички беди, които се струпаха върху главите на българите. Доскоро младите хора у нас не знаеха, че големият наш класик Елин Пелин е написал "Вероучение за деца", по което са учили някогашните ученици. Ако беше жив, сигурно щеше да отнесе някоя от филипиките в разглежданата статия. Обратното - главният редактор на в. "Дума" нееднократно е демонстрирал своето безбожие, но не се намери една Юлиана Методиева да го порицае, да му посвети статия примерно от рода на "Обсесиите на един безбожник".
Ако въпросната публикация беше излязла във в. "Дума", нямаше да се изненадам никак. Но тя излиза във в. "Култура" и претендира за културна дискусия, а вместо това се превръща в инквизиция, обявявайки съвсем произволно своя опонент ни повече, ни по-малко за инквизитор. Добре, трудно някой ще ни убеди, че Димитър Коруджиев е истински светец по каноните на вярата, че е заслужил рая небесен. В това, сигурен съм, и той самият не вярва. Но статията иска да ни внуши не това, а че Коруджиев е най-големият грешник в днешното наше общество, че той трябва да бъде заклеймен, анатемосан и ако имаше как, направо да бъде разпнат, но не върху Божия кръст, а върху Червената петолъчка.
Аз знам защо е виновен Димитър Коруджиев, макар че статията не го казва. Виновен е, защото се държа достойно по време на комунистическия режим, защото не се огъна
, не изневери на демокрацията, в която истински вярва. Е, да, той, телесно слабият, се оказа по-издръжлив от много по-здрави на вид интелектуалци, от много висококрещящи за лидерство и водачески мераци. Той воюваше само и единствено с перото, с аргумента, с Вярата, с Упованието в по-доброто. В статията на Методиева Коруджиев е обвинен едва ли не във всички смъртни грехове. Приписват му се началнически и командирски пози, които са му абсолютно противопоказни. Сигурен съм, че ако авторът на "Домът на Алма" беше пожелал, той щеше да има и високи постове, и властови позиции, а защо не и министерско кресло. Зловидя им се дори и това, че беше избран за член на Националния съвет за радио и телевизия, че отстоява свои отдавна заявени граждански и морални позиции. Аз досега не съм забелязал разминаване между творческо и гражданско поведение, ситуация, която да е конфузна за неговия безспорен морален авторитет. Вярно е, че досегът с властта изкривява много хора, включително и творчески личности, но това, поне засега, не се отнася за Димитър Коруджиев. Аз не бих могъл да си го представя примерно в ролята на някогашния председател на Съюза на българските писатели Любомир Левчев, който се беше превърнал в абсолютен рупор на партийната власт, или на мнозина други като него.
Неслучайно като обект - 1 за инквизиция е избран най-крехкият деец на демокрацията у нас. Разправата с него би послужила за разправа и с други. Само че те пренебрегват силата на вярващия в Бога и в Доброто, в Чудото на духовната здравина и устойчивост.
Обявеният за светец в статията Коруджиев всъщност е сатанизиран и превърнат в плашило не за каквото и да е, а за самата демокрация, възприемана, разбира се, от посткомунистически позиции. Най-после беше намерен виновникът за всички наши беди, само дето не са
му приписвали източването на банките и всякакви други "геройства", извършени знаем от кого.
Статията в "Култура" на Юлиана Методиева е обрамчена от 14 дяволи плюс 7 на първа страница. Такава сатанизация нашият печат не познава или поне аз не знам да е била проявявана. Двадесет и един дявола и една "дяволица", авторката (ако си послужим с нейната лексика) са се наели да изкушават и да вадят душата на Димитър Коруджиев. Адресът е сгрешен, дами и господа, пратете ги на друг адрес, вие сами много добре знаете къде!

Луко Захариев

________

*
Тази статия можеше да се казва и "Обсесиите на една дяволица", но реших да си спестя една чуждица.

Бел. ред.: Поради естеството на горния текст той не подлежи на отговор. От него става ясно единствено, че авторът е проверил кой е Торквемада и че може да блрои до 21.