Безкрайното въртене на мисли и действия, безкрайното изнамиране, безкрайният експеримент носят знание за движението, но не за спокойствието, знание за говора, но не и за мълчанието, знание за словата, но не за Словото.
Цялото ни знание доближава незнанието, цялото ни незнание доближава смъртта.

Томас Елиът

В края на ХХ век безспорно е трудно да намериш себе си. Светът е буквално задръстен от модели на поведение, от антимодели на поведение, от правила, от антиправила, от ценностни системи и техните отрицания. Всичко вече е казано. И по всякакъв начин. Да си творец сега повече от всякога е трудно. Да си нов, да си оригинален е почти невъзможно. Остава да не си.
Остава да си ти самият. Разбира се, ако достатъчно вярваш в себе си.
Творбите на Станислав Памукчиев и Ангел Станев, изложени в галерия "Ирида" (4.XI. - 23.XI.1998) предлагат един начин "да бъдеш себе си". Има вече мнения, че изложбата е за "затворен кръг", но както казва Ангел, "нашата задача е да усетим пулса, както истинският лекар не се интересува
какъв е пациентът, а го лекува, независимо от това дали е беден или богат".
Желанието и на двамата автори е да не инспирират негативни чувства, а да провокират хората да се върнат към началните символи, към същината на нещата.
Във времето на войната на персоналните митологии Станислав Памукчиев развива двуизмерността на картината и навлиза в пространството, без претенции да е завоевател. Ангел Станев загърбва неподвижността и безмълвността на скулптурната форма и ни кара да чуем и видим загубената си индивидуалност. Теоретически и практически скулптура и картина се срещат.
"Безкрайното въртене на мисли" покрай тази изложба ми напомня, че липсва действие от страна на държавните институции, чиито функции са да обогатяват държавните, респективно общинските, галерийни колекции. Никак няма да съм оригинална, ако спомена нещо до болка познато - от около десетина години няма постъпления в държавните и градски галерии чрез откупки. Това означава съсипване на колекциите и пропускане на десетки качествени автори. "Няма качество" и "няма пари" са причини, които в случая не са актуални. Качество има, а парите трябва да се пренасочат. Уморена от "Безкрайният експеримент", искам да напомня, че в "другите страни" парите за културните институции на бюджетна издръжка идват от
акцизите на така наречените вредни индустрии - алкохол, тютюн, хазарт... В противен случай качествени изложби като тази на Станислав и Ангел, "те всички отиват в тъмното"..."*. И ние също.

Олимпия Николова

______

*
Цитатите са на Томас Елиът