Отворено писмо

до Александър Андреев, Александър Кьосев, Анри Кулев, Валери Петров, Васил Сотиров, Елена Йончева, Еми Барух, Ивайло Дичев, Иван Кръстев, Иван Кулеков, Копринка Червенкова, Леон Даниел, Любен Дилов - син, Марко Стойчев (Мормарев), Недялко Йорданов, Николай Василев, Николай Волев, Огнян Сапарев, Петър-Емил Митев

Уважаеми дами и господа,
Искрено и дълбоко сме учудени от вашето отворено писмо до президента на републиката, публикувано във в. "Култура", бр. 46 от 20 ноември 1998 г.
Уплашени, както твърдите, от "един случай в обществения живот на страната ни", уволнението на журналистите Виза Недялкова, Антоанета Ненкова и Емил Иванов от Българското национално радио, вие призовавате президента да вземе отношение по този случай, който според вас
"компрометира свободата на словото и прехода към демокрация".
По този начин вие ни принуждавате да ви зададем публично няколко въпроса.
Вие наричате уволнението на г-жа В. Н. и нейните колеги от работа в радиото "компрометиращо свободата на словото". Защо така лесно определяте един конкретен административен акт като компрометиращ свободата на словото? Не смятате ли, че уволнението може да бъде само правомерно или неправомерно - и то с оглед спазването или неспазването на предварително регламентираните от съответната институция (в случая БНР) правила? Как преди упълномощените за това органи да са направили своята експертиза? Вие решавате, че В. Н. информира, а не дезинформира обществото? Ами ако се докаже, че г-жа В. Н. и колегите й са дезинформирали общественото мнение, тогава правото на дезинформация, осъществявано в националните медии, част от свободата на словото ли е според вас? Значи ли това, че за вас имената на г-жа В. Н. и колегите й са синоним на правилната употреба на свободата на словото, а уволнението им, независимо от причините, е винаги компрометиране на тази свобода?
Вие пишете: "Затова се обръщаме към вас (г-н президента - бел. н.) за гражданска подкрепа уволнените журналисти да бъдат възстановени на работа и допуснати до ефир". Значи ли това, че според вас президентът трябва да се намеси и да възстанови на работа уволнените журналисти, доверявайки се на вашето мнение, че това е неправомерно? Не мислите ли, че ако такова възстановяване е възможно, това предполага наличието на нерегламентирани отношения между институциите, щом признавате, че президентът няма "административни или конституционни права за намеса в такива случаи", както сами подчертавате? Как, на какво основание той би могъл да се намеси тогава? Не бъркате ли фигурата на президента с тази на Бащата на народа? Не е ли вашето искане едно ходатайство?
Защо избрахте писмото до президента като единствен начин да изразите своето мнение? Защо се скрихте в сянката на президентския авторитет, делегирайки му своята морална отговорност? Защо не изразихте своя протест на страниците на вестник "Култура", например, използвайки аргументи, а не внушения? Ако вие изобличите с помощта на безспорни доводи и доказателства неправомерните действия на ръководителите на държавните медии, това би било от полза за всички журналисти, а това значи и за обществото. Или може би на вас ви е скъпа само една журналистка? Защо ви обедини именно уволнението на Виза Недялкова от Българското национално радио, а не нечие друго при безбройните случаи на групови и индивидуални
уволнения в държавните медии от 89-а година до днес? Не предполага ли моралът публичен протест срещу всяко едно уволнение, независимо дали това е журналист от национална медиа или скромен репортер от регионален вестник? Журналисти от провинцията бяха осъждани, бити, изнудвани. Кой трябваше да ги подкрепи? Може ли справедливостта да бъде избирателна?
В писмото си казвате: "Вие (президентът - бел. н.) имате морал и авторитет в българското общество, които трябва да бъдат над всякаква администрация или власт".
Президентът като институция ли имате предвид или Петър Стоянов в частност? Това е важно, тъй като от първото следва, че според вас моралът е висшата инстанция на властта в републиката, персонифицирана в институцията на Президента. От второто пък би следвало, че според вас лицето Петър Стоянов персонифицира морала. Какви са основанията ви за това? Отново ли както в близкото минало първият човек в държавата е най-моралният човек?
Има ли институция в модерната държава, която да бъде морален коректив според вас? Или смятате, че такава институция в модерната държава не може да има? Или пък, че моралът се представя чрез определени личности? Щом всичко опира до моралната личност и тя стои "над всякаква администрация или власт", както те са дефинирани в Конституцията и законите, кой определя кои личности представляват морала? Вие ли? Защо президентът с моралния си авторитет в обществото да може да предизвика едно назначаване на служебно лице, а един поет, литературовед, художник, спортист с морала си да не може? Ако
вие мислите, че моралната личност може да коригира действията на властите от позицията на морала и че властите непременно ще се вслушат в позицията й, защо се обръщате към президента, а не към Константин Павлов?
От встъпителното изречение на вашето писмо разбираме, че според вас "страната ни" се намира в "преход към демокрация". Какво разбирате под тези понятия? Какво се крие под това "страната ни"? Държавата?! Ако Република България е държава в преход, то каква е нейната конституция? Означава ли според вас, че освен конституция на тоталитарната държава и конституция на демократичната държава съществува и конституция на държавата в преход? Съществува ли държава в преход освен според Маркс? Държава и преход не са ли антиномии? Наистина ли държавата ни няма конституция и закони, няма административни правила и норми, на които да се позовете дори и пред съда, за да защитите нечие право, та се налага да се обръщате директно към моралната воля на Президента? Какво е "преход към демокрация" според вас? Анархия или морална утопия?

Кирил Василев, Йордан Ефтимов, Иво Хаджийски, Бойко Пенчев, Владимир Гаджев