Момчета. И ти, драги Владо,

Нямам право да ви отговарям от името на останалите. От свое име мога само да ви кажа, че зад многословната ви казуистика и дребнави терминологични втренчвания "прочетох" две неща:
Първо, че Виза Недялкова е дезинформатор и нейното уволнение няма нищо общо със свободата на словото;
Второ, че властта в лицето на Александър Велев е постъпила правилно и "правомерно", като я е уволнила.
От всичко това правя логичния извод, че единствената цел на отвореното ви писмо е да съобщите на
властта (разбира се, по-усложнено, по-индиректно) колко тя е прекрасна и как правилно действа. Останалото е пълнеж, съпътстваща куха риторика за гарнитура на основното послание.
Властта обаче, момчета, и ти, драги Владо, не разбира от софистицирани послания. Нещо повече, не ги обича. Властта иска яснота и директност. Пред нея трябва да се ляга откровено, видимо, не скрито зад перденце, пък било то и тюлено.
Затова момчета, и ти, драги Владо, изучавайте опита на Марин Георгиев. И преди (1989), и особно сега той е добър пример за подражание.

Копринка Червенкова


P.S.
Пропуснах да ви кажа, че в отвореното ви писмо "прочетох" и нещо трето; "прочетох", че сте недобросъвестни и тенденциозни, когато твърдите, че аз/ние се крием "в сянката на президентския авторитет", вместо да "изразим своя протест на страниците на вестник "Култура".
Колкото и да ми е неприятно, ще трябва да ви напомня, че аз (а и много от "нас", за разлика от "вас") в последните 9 години "съм изразявала протеста си" (не само на страниците на "Култура") винаги, когато уволнение в държавните медии ми е миришело на политическо.
И повече не ми пишете. Нямам време да ви отговарям. Поне докато съм все още на работа.

К.Ч.