Отработване на празника

Някога отработването на празничните дни, "придадени" около датата на всеки празник, изглеждаше комунистическа измислица. Безцеремонното отношение към календара, празника и личното планиране бяха една от силните страни на Модерното. Тази силна страна се оказа по-трайна от обществения строй.
Осми декември е хубав, весел празник с традиции. Най-малко политизиран от всички празници в миналото. Празник, който е на академическата общност, който по традиция се празнува заедно от студентите и преподавателите. При условие, че около въпросната дата те са заедно - в аудиториите, лабораториите и чертожните зали. При условие, че правят нещо, което има цел, ритъм и срокове, заедно. И само за броени часове на, или в навечерието на празника отиват
(вкупом) там, където може да се пие (много). Разместването на делници и празници освен до хаос в програмата води до затриване на празника. Идеята студентите да имат няколко почивни дни накуп (предполага се, че голяма част ще си отидат в провинцията) изглежда благородна на пръв поглед. Всъщност тя работи в полза на алиенацията - хора, които не работят добре заедно, не се и веселят като хората. И обратно.
УАСГ притежава огромна сграда. Около осми декември (вторник) тя ще остане празна от петък до четвъртък. Понеделникът ще се "отрабoтва" в съботата две седмици преди, срядата - в съботата веднага след "празника". Такава е ректорската заповед, която едва ли е еднолично решение. Колко и как ще се работи в тези импровизирани съботи е ясно. Толкова, колкото тези, които не обичат да работят, биха свършили нещо в понеделника и срядата - пак нищо. Покрай тях обаче ректорската заповед наказва малцината, които работят пълноценно и преди и след празника, които няма да се напият до козирката, та да им трябва ден за изтрезняване и които от началото на учебната година са знаели какво ще правят в "свободните" си съботи до Нова година.
"Строителите" не са сами в почина "отработване на празника". В Техническия университет понеделникът и срядата също ще са неприсъствени, но ще се отработва само понеделникът - в неделя, 13 декември. Икономистите от "Световния" университет запразняват още в събота, която при тях е учебен ден. Тя ще се отработва неизвестно кога. Кога и как ще се учи и ще се "отучва" в "Климент Охридски" седмица преди празника още не знаеха, но било сигурно, че ще има размествания. Но в Медицинска академия (халал им вяра) празнуват на самия Осми и нито ден по-рано или по-късно. И нищо не "отработват". Явно болните не могат да бъдат отложени, нито "извлечени напред". Както всяка истинска работа.
Идеята празникът да се празнува в самата сграда (а не по кръчмите) изобщо не стига до съзнанието на академиците. Там, където може да се свири, пее и танцува безплатно, където може да се пирува на столски цени, ще бъде заключено.
Студенти и преподаватели ще се разотидат "по домам" и - никакви главоболия за ръководството.
Само че това вече го имахме. "Грижата за човека" и фарисейщината принадлежаха на епоха, която не бърза да си отиде. Ако професорите не знаят как се празнуват общите празници по света, да погледнат Американския колеж в София. "Работимо, но и празнувамо" - биха могли да кажат най-натоварените ученици в България. Тези двете страни на един и същи трудов морал май са неразделни.
Държавата като цяло е на акъла на академиците си. Стремежът към траен хаос е типична българска черта - сакън някоя програма да не се изпълни както е замислена. Затова студентите ще учат, докато родителите и гаджетата им почиват, строителите мюсюлмани ще напускат работната площадка, защото е Коледа или Великден, християните ще наваксат по Рамазан и всички ще си говорим за работа на празник и ще почиваме на работа. Така ще се изниже и този век, без да се знае кой, кога, какво и как е работил. Времето е в нас и ние сме във времето (което е наше).

Павел Попов