Содърбърг - всичко под контрол

Когато през 1989-та Стивън Содърбърг спечели "Златна палма" в Кан със "Секс, лъжи и видео", бе едва на 26 години. За такъв старт човек може само да си мечтае, но всъщност той е и невероятно бреме. Защото, я си представете - на възрастта, на която беше тогава Содърбърг, колегите му обикновено са с акъл и опит на зелена ябълка и нямат нищо черно на бяло като актив. Но пък имат картбланша да грешат. Простено им е, смята се, че ако притежават талант, всичко е пред тях. Докато Содърбърг след този филм беше обявен за млад гений и от него се чакаха чудеса. Чудесата обаче проявиха инат и не се показаха. Нито претенциозният "Кафка", нито значително по-човешкият "Господарят на хълма" се доближиха до оная много висока летва, която режисьорът сам бе вдигнал.
В новия си филм "Извън контрол" Содърбърг откровено се е отказал да атакува летвата. Той просто прави неангажиращи скокове в тренировъчния сектор и се забавлява. Нежеланието да гони състезателни височини вероятно ще разочарова онези
негови почитатели, свикнали да го възприемат в съвсем друга светлина и очакващи все неща в тая посока.
Според мен ходът на Содърбърг е добър. Той е от типа "освободи напрежението", а режисьорът определено има нужда от това. И филмът му е добър, дори повече от добър. Интелигентна кримка по роман на Елмър Леонард - писател със солиден авторитет в жанра, вдъхновил Тарантино за последния му филм "Джаки Браун". За Леонард се знае, че зад историите, които разказва, винаги се крие по-дълбок пласт. А за Содърбърг се знае, че вкусът към дълбокото му е вроден. В "Извън контрол" спойката писател - режисьор изглежда постигната с лекотата, с която главният герой обира банки.
Става въпрос за трудна, много трудна любов между обирджията (Джордж Клуни в първата си смислена кинороля) и федерална агентка (Дженифър Лопес). Любовта започва на най-абсурдното място, което може да се измисли - в багажника на автомобил! И завършва... Дали въобще завършва? Содърбърг оставя вратичка на финала и това е част от играта му. А тя, играта, е безспир в този филм. Игра с времето; игра с пространството; с ритъма на действието, който се сменя с елегантна фриволност като в джаз парче, изпълнено от виртуоз; с думите (хитър диалог, превъзходен хумор); с дискретната еротика; с фантазиите на героите;
с христоматийния мотив "Бони и Клайд"; с класически сцени от киното; с вечните теми за сблъсъка между зова на сърцето и зова на дълга, за мъжката дружба и предателството; с жанровите правила (иронизирани изключително фино, едва доловимо). Това е уважителна игра. Содърбърг цени всичко, изброено по-горе. И го държи под контрол.

Борислав Колев