300 минути политика -
и това са две жени

Някои социолози казват, че щом се застудее - политиците се активизират и радиостанциите започват да им обръщат повече внимание. Неоспоримо са прави. Но донякъде. Защото както ще видим от следващата история и политиците не оставят радиостанциите без необходимите си напътствия.
"Частното национално радио" (тъй гордо се самоопределя) "Експрес" е смело радио. Не само издърпва от БНР характеристиката "национално", но и дублира свещената "Неделя 150" по "Хоризонт" с "На върха" - по същото време и в същия ден. Програмно решение, продиктувано от добро самочувствие и с явното намерение да се предложи алтернатива за слушателя. При наличния политически състав в страната възможностите за по-инакъв подход в избора на теми и събеседници, за жалост обаче, не са особено големи. Не може да се отрече, че се полагат усилия предаването да няма нищо общо с "Хоризонтското" звучене. И все пак приликите са налице. Срещу "класиката" Лили Маринкова е заложена Илиана Беновска. Изобщо жените
- водещи на политически предавания са особено явление в България. Те оформят собствена група с характер в журналистическото пространство не само поради многобройността си и не само в радиото ("Екип 4" са типичен пример за телевизията). Те всичките са хапливи, използват чара и пристрастията си често емоционално и понякога са по-смели в приказките си отколкото е нужно. Илиана Беновска не е изключение в тази група. Тя е професионалист. Начинът, по който прави предаването си обаче е самоубийствен. Два часа и половина, посветени на политически интервюта, с една-единствена песен-почивка е изпитание и за най-добрите. Радиомаратоните не се правят със сложни теми. Чест прави на водещата, че гласът й не трепна за нейните 150 минути, че успя да задържи будно вниманието си и адекватността на реакциите си. Но слушателят се изморява по-бързо от нея. За него не е достатъчен разделителния сигнал на радио "Експрес", за да се пренастрои на друга тема.
Тя чудесно се справя с "управлението" на студиото си, но въпреки това не може да накара политиците да стоят на едно място толкова дълго време. И се започва едно влизане-излизане, шепнене, шумолене и дрънкане на чаши и свръхконцентрацията на слушателя отива на... друго място. Накрая всичките й гости-политици се сливат в едно, размиват се разликите между тях, размиват се и смислите, които всеки от тях се е опитал да внесе.
А иначе добре конкурира Лили Маринкова в подбора на представители на изпълнителната власт. На министър-председателя и един министър в "Неделя 150" (и двамата по телефона) в "На върха" отговарят един вицепремиер и двама министри (двама от тях по телефона и един в студиото). Тежестта и балансът са спазени.
Както си е редно за политическо "шоу", пък и за политическия тон на миналата седмица, и двете водещи получиха дажбата си от съвети - "Намалете агресията си" за Лили Маринкова и "Не се подигравайте с идеята за ОДС" за Илиана Беновска. Какво им остава на политиците освен да дават акъл. За някои от тях ще бъде късно, когато разберат, че не радиостанциите не могат без тях, а те не могат без радиостанциите.

Вяра Ангелова