Дедал и Икар

Свободното падане на БНТ, вероятно неслучайно започнало със самото й наименоване като "национална", продължава. Не защото преди е обитавала върхове и небеса, напротив. Донякъде падането на БНТ наподобява мита за Икар: избягал от мрачните зандани и лабиринти на Минос, той се издигнал, опиянен от неочакваната свобода твърде високо до слънцето, до самото ядро на живота (и, разбира се, на смъртта), но там крилете му изгорели и полетял стремглаво надолу. Икар не спазил мъдрия съвет на баща си, великия майстор Дедал, да не се устремява много нагоре. Впрочем, полетя ли телевизията толкова нависоко? Но има ли "обективна" категория "високо"? Изобщо да се спази съветът на Дедал: да се движим някъде по оста на златното сечение, на средината, еднакво далече от изгарящата свобода и твърдата земя, в която се разбиват илюзиите, е трудно, дори невъзможно за истински стремящия се към свободата, дори вредно за нея и него. Дискусията държавна/обществена телевизия също безнадеждно се оплита в лабиринта на мита за
Икар. Коя е "държавната" телевизия? Тази на Дедал? Но, от друга страна, тъкмо една "обществена" медиа би трябвало да защитава срединните интереси, да се движи в тяхната сфера, по-точно в средините на политико-икономическо-общо-частното. Тя трябва да е либерална и компромисна в същността си, но това е типът компромис "между" (свободите), а не компромис "със" (свободите). От тази гледна точка Икар се явява като опиянен и твърд анти-миносист; така че служи ли той рационално и последователно на свободата, на общата свобода? Впрочем можем да съзрем Икар и в невъзможния, глупав, стремеж една "държавна" телевизия да лети - тя прави това единствено в пределите на скуката. Икар или Дедал е например Маргарита Михнева? Или който и да е друг? Или самите те не са още наясно? Или са дедало-икари, веднъж така, а друг път иначе; за едни веднъж икари, а друг път дедали (а какви бяха те?), но на себе си и на някои други привиждащи се в обратен порядък? Ясно е, че у нас либерализмът като традиция, практика и нагласи е обратно пропорционален на многобройността на либералните партии и право пропорционален на истинските им и убедени привърженици от файтона. Либерализмът у нас е Файтон и Фаетон. И дедало-икар: центристко-възвишаващо се-падащ. Обществото ни пък има избирателно и хитро отношение към държавата, то е подкупно, защото е бедно, а шуробаджанашко, защото е такова. При това положение, макар че трябва с всички сили да се стремим към "обществената" телевизия, наложително е винаги да осъзнаваме, че това ще се получи изключително трудно и бавно. Например в един от филмите на поредицата "Сбогом столетие" на Таня Сотирова се питаха кое е първичното: държавата или гражданина. По-лесно е да се изгради частен "национален" канал. Той ще бъде частен, но доколко, кога и как, ще изразява национално-европейско-обществените интереси, е отново друг въпрос.
Известната картина на Питер Брьогел Стария може да приключи поне засега мита за Икар. Орачите и овчарите орат или блеят, слънцето спряно, сърдито пече и никой не е забелязал Падането на летеца в морето. То обаче не свършва, защото може да продължи чрез Потъване.

Ромео Попилиев