Авторитетът Елка Бакалова

Времето, когато студентите с гордост са заявявали на кой точно професор са възпитаници, за съжаление или не, вероятно е отминало. Живеем десетилетия наред в криза на индивидуалните авторитети - има учени, които говорят от името на институциите, на класиците, на интелектуалците, но най-малко от свое собствено име. Остава надеждата, че съществуват и изключения.
Такова изключение съществува в една "маргинална" научна дисциплина наречена изкуствознание. Името на проф. д.н. Елка Бакалова е едно от първите, за което се сеща всеки, дори и случайно изправял се пред проблемите на българското изкуство. На осми декември тя чества свой юбилей, но едва ли с "прослужени" години биха могли да се измерват мястото и приносът в науката. Присъствието на проф. Бакалова в българската хуманитаристика е затвърдено от многобройните студии, статии, обзори, рецензии, слова, доклади и т.н., които обхващат различни периоди и страни на българското изкуство от Средновековието до най-разнообразните прояви на съвременното ни изкуство; то е затвърдено и от разностранната й културна дейност - научна, преподавателска, редакторска, опазване на паметниците, и най-вече от десетки випуски изкуствоведи, художници, богослови, които са формирали интереса си към историята на изкуството благодарение на нейните лекции. Отношението й към текста и неговия читател се отличават винаги с крайна педантичност и задълбоченост, независимо дали се отнася за слово при откриване на изложба на току-що завършил студент или за доклад на международна научна конференция.
Без съмнение обаче творчеството на проф. Елка Бакалова се свързва преди всичко с медиевистиката. И именно като медиевист тя е известна не само и не толкова в България, а ако перифразираме една популярна песен, от Оксфорд до Москва. Приносът й в изучаването на църковното ни изкуство е важен не само за съвременната византология, но и за популяризирането на българската култура по света. Защото независимо от големите постижения на западната медиевистика, културното наследство на православните страни си остава за Запада, ако не екзотика, то поне периферия на научните интереси. Но за хуманитаристиката от "балканско-руския ареал" наследството на "византино-славянския кръг" е съдба и същност. В този смисъл присъствието на проф. Елка Бакалова може да се отчете от гледна точка на културната идентификация и от гледна точка на личностната идентификация. Нейните изследвания върху българското средновековно изкуство, естествено се включват в традицията на руската школа на Виктор Лазарев, а също и в сръбската изследователска традиция на Воислав Джурич с характерния за тях емпиричен подход и акцентиране не само върху иконографските особености, но и върху художественото своеобразие на византийското изкуство - съчетаване на иконографския със стиловия анализ. Но в своите научни трудове проф. Елка Бакалова включва и някои интерпретативни стратегии от западната медиевистика като по-широкото отваряне към историята на културата и към философията на вярата. Така тя въвежда за първи път в българското изкуствознание проблеми, свързани с отношението между слово и изображение в средновековното изкуство, очертавайки ролята на словото като хоризонт на това изкуство.
Изкуствоведите, занимаващи се със старо изкуство, често попадат под сянката на паметника, който изследват. Това не се случва при Елка Бакалова. Независимо от пунктуалността на проучванията й, а може би и именно поради това, нейното авторово "аз" винаги е присъствало не само като тези и изводи, но и на нивото на изказа и риториката. Затова не е случайно, че двете й монографични книги "Стенописите на църквата при село Беренде" (1976) и "Бачковската костница"(1977) са оценени навремето от един от най-изтъкнатите изследователи на средновековното изкуство - Андре Грабар.
Авторитетът на проф. Елка Бакалова израства на базата на медиевистичните изследвания, но не остава затворен в тесните рамки на някоя професионална "гилдия", а се реализира в широките академични среди, където днес тя е известна като хуманитарен ментор.
И ако се обобщи с едно изречение, би могло да се каже, че ученият Елка Бакалова е много по-малко текст и много повече фигура в българската култура.

Ралица Лозанова