Хаос в действие е международен Интернет проект, организиран от Евгения Демниевска, Франция, и Волфганг Цимер, Германия. В него участват творчески екипи от няколко европейски града: Париж, Кьолн, Краков, Рейкявик, Аахен, Нови Сад, Истанбул, София, Модена. Тази година (на 7 ноември) беше второто издание на проекта, в което България отново се включи. Българското участие бе организирано и осъществено съвместно от Центъра за съвременно изкуство АТА и ГУКИС (Глоубъл Уан Комюникейшънс енд Информейшън Сървисис - съвместно дружество между Българската телекомуникационна компания и Global One Communications), които разполагат с най-голямата линия за доставка на Интернет у нас. В българския екип участваха: Борис Костадинов, Десислава Димова, Иван Мудов, Живка Валявичарска; Иван Кехайов, Филип Мутафис - компютърни специалисти, екип специалисти на ГУКИС, Раймонда Мудова - координатор. Българският проект "Истинската мрежа" може да бъде намерен в Интернет на адрес: http://www.gocis.bg/atacci или в страницата на "Хаос в действие": http://koeln.heimat.de/chaos_in_aktion

Българският нет.арт парадоксално съществува в мъртвата зона между широката публичност (на Мрежата) и пълната неизвестност (за българския зрител). Той е и по-особен пример за активност в Мрежата - тя не е постоянна, а е изолирана, от външна на Мрежата позиция. В България не съществуват собствено "нет.активисти" - т.е. автори, които изцяло и единствено се изявяват в Мрежата. У нас това изкуство продължава да съществува под формата на отделни експерименти. Симптоматично е също, че когато подобни изяви изобщо се обявяват пред широка публика, те обикновено се представят в галерии. Недоразумението да се "гледа" нет.арт в галерийно пространство в случая е оправдано, тъй като масовата публика няма опит с виртуалната среда и засега единственият начин да бъде привлечена е в обичайните за нея места.
На фона на тази "нет.ситуация" проектът "Хаос в действие" е изключение в няколко посоки. Първо, това е колективен проект. Второ, засега това е първата реализирана у нас Интернет акция, която протича едновременно с някакво действие в реално време. Това е и първото включване на България в международен Интернет проект. Не на последно място това е единственият нет.проект, придобил по-широка популярност.
На 7 ноември бе вторият етап на "Хаос в действие". Миналата година в еуфорията първия Интернет опит наред с екипа от АТА се включиха сериозни и известни изкуствоведи и художници. В продължение на шестте дни на акцията те се бориха да спасят българското участие с подръчна техника и усвояваха в движение принципите на работа в непривичната среда. Тяхното присъствие и усилията на Центъра осигуриха популярност на проекта и той, както и самата Интернет като медиа за изкуство бяха представени пред широка българска публика. Тогава покрай вълненията от пионерството всички, които участвахме, отделихме твърде малко внимание на качествата на самия проект. А той не беше добре организиран от страна на авторите и не беше дообмислен като идея и резултат. Всеки участник представяше свое произведение, пригодено някак си за Интернет и условията на проекта, като в крайна сметка първоначалната идея за създаване на общо произведение от отделните фрагменти се оказа практически неосъществима. Единственото, което отговаряше на някакви предварителни очаквания, беше пълният хаос по време на акцията.
Тази година авторите се бяха опитали да организират по-добре нещата. Темата на това издание беше "Аз - това е някой друг" по А. Рембо и акцията бе ограничена в един ден. Проектът бе обявен като cyber performance. Най-общо концепцията бе чрез Интернет да се свържат творчески екипи от различни градове в реално време и във виртуалното пространство на Мрежата. Макар да е отворен за всички в Интернет, за времето на акцията проектът се оказа ограничен единствено до участието на определените творчески екипи. След това той остана само като документация на акцията в Интернет и проектите (с малки изключения, като българската страница) не търпят повече намеса. В процеса на реализация идеята за съвместен арт проект, предназначен за някаква широка аудитория, се измести към съвместна творческа лаборатория, ограничена в рамките на конкретния експеримент. Авторите, привлечени в различните екипи, като цяло не се занимават с Интернет извън този проект. В този смисъл "Хаос в действие" не е типичен нет.арт проект. Интернет в случая е само средство за комуникация, за обмен и съвместно доизграждане на произведения, част от които биха могли чудесно да съществуват и извън Мрежата. Това е причината за голяма част от недостатъците на проекта. От друга страна обаче, успоредното развитие в реално време и пространство бе възможност да се привлекат автори и публика, които иначе са твърде далеч от Интернет. Най-сериозният пропуск на проекта, струва ми се, бе липсата на предварителна (или съпътстваща) дискусия, коментар по темата, обсъждане и доизграждане на концепцията. "Аз - това е някой друг" можеше да бъде интересна идея за съвместна акция или мото, обединяващо отделните проекти, но си остана ненужно заглавие без последствия.
За да се избегне миналогодишното объркване, този път акцията беше разделена по часове, като всеки екип разполагаше с определено време за своето участие. Повечето проекти бяха завършени предварително. Авторите изискваха съответния принос от останалите екипи още по време на подготовката. В предвидения за всеки екип час и половина останалите разглеждаха вече готовия проект и можеха да изпратят каквито пожелаят допълнения - текст, картинка или коментар, вдъхновени от това, което са видели. През цялото време вървеше и chat, в който, вероятно по технически причини, бяха успели да се включат само Париж, Рейкявик, Кьолн и София. Там участниците се запознаваха, обсъждаха проектите, разрешаваха технически проблеми - и тази година чатът беше една от най-забавните части на акцията. С останалите екипи поддържахме e-mail връзка. Естествено, не всичко протече така гладко, както бе предвидено в програмата.
Денят започна с проекта "McCola's" на Андрей Тисма от Нови Сад. Идеята му изследва навлизането на масовите продукти и превземането на всички сфери от живота и изкуството. Участниците трябваше да изпратят колажи, включващи логото на една от двете марки - Coca Cola и McDonalds, които авторът се надява да продаде като реклами. Неговата част от проекта беше скучен автопортрет с пакетче картофки вместо шапка. За сметка на това от Модена бяха изпратили серия колажи от репродукции на ренесансови майстори, сред които Сикстинската мадона, прегърнала бутилка кола вместо младенеца. Французите допринесоха за идеята, като рязаха и разсипваха картофи из залите на Метафор почти цялата сутрин. Акцията им се предаваше на живо по видеовръзка, каквато освен тях имахме само ние в София и в Рейкявик (като единствено нашата и френската бяха двупосочни). През цялото това време обаче не успяхме да се свържем със самия Андрей Тисма. Няколко часа по-късно той ни обясни с e-mail: бил твърде зает да представя проекта на журналистите и не успял да седне зад компютъра нито за миг...
Следващият час и половина бе предвиден за френското участие. Най-интересният техен проект беше "Desires of the Future". Екипите от останалите градове трябваше предварително да отговорят на няколко от 33-те въпроса и така да очертаят характеристиката на мъжа/жената на бъдещето. Отговорите бяха поместени в разделена на 33 сегмента графика на човешко тяло. Нито един от сегментите обаче не подсказва по някакъв начин какво се крие под него. Когато потребителят щракне върху някоя част от тялото, се появява текст, описващ какво мисли, чувства, вижда, харесва или мрази човекът на бъдещето. До края на деня все още не бяха запълнени всички части. Не успяхме да открием и нашите текстове, които бяхме изпратили предварително...
Българският проект бе наречен "Истинската мрежа"/"The Real Net". Проектът разглежда проблема за "другостта" в Мрежата, където под "диктата" на демократичността и уж-свободата се подменят ценности и самоличности, създават се нови закони и ограничения, други форми за наблюдение и контрол. "Истинската мрежа" е мястото, което разкрива какво и кой стои зад манипулираното внушение за свобода и кой контролира нейните граници. Проектът създава йерархия в не-йерархичното пространство на Интернет, проблематизирайки идеята за контрола и не-свободата.
"Истинската мрежа" е забавен тест, който ви класифицира в една от 3 категории в зависимост от отношението ви към Интернет. Ако все още не сте "пристрастен", незабавно попадате във виртуален концлагер, където да преосмислите значението на Интернет и вашето място в него. Дава ви се втори шанс и възможност да повторите теста, като този път отговорите "правилно". Втората категория - редови и нормални потребители на Мрежата - получава достъп до информация, запознаваща с предимствата и привилегиите на усърдното "служене" на Мрежата. Ако сте попаднали в третата категория, то вие сте от привилегированите и получавате правата и задълженията на член на Комисията от най-ниска степен. Което е най-важно: пред вас се разкрива цялата структура и йерархия на Комисията (The General Internet Comission), която стои зад всичко в Интернет.
Самата уеб-страница на проекта е максимално опростена поради липсата на достатъчно време и за съжаление не бе постигната най-добрата визуална реализация на идеята. Въпреки това българският проект остава най-доброто, което се представи в сайта на "Хаос в действие". Той имаше най-добре обмислената концепция и единствен успя да се впише в темата на проекта. И въпреки направените тук уговорки, беше с най-качествено визуално изпълнение. Благодарение на видеовръзката успяхме да се включим с нови неща в самия ден на акцията. Предадохме на живо нашия принос към проекта "McCola's" - рекламен клип за Кока кола, в който заменихме оригиналния знак върху бутилката с този на Комисията. На живо предавахме и "Наказателна акция на Комисията". Пърформансът се състоеше най-общо в санкциониране на Борис Костадинов, който се опита да избяга от контрола на Комисията и прояви неуважение към нейния знак. В същото време, тъй като не излъчвахме звук, по чат-линията за тези, които гледаха или които нямаха видеовръзка, Илина Коралова изпращаше коментари пряко от мястото на събитието. Френският екип се включи към нашата идея и 15 минути по-късно направи пърформанс, при който изсипвше ориз във форма на "I" - знакът на Комисията. На екрана специално осветяваният в тъмно помещение ориз изглеждаше като сипеща се светеща вода. Уточнението, че това е ориз, дойде по чат-а.
Видеовръзката беше най-вълнуващата и ползотворна за нас част от проекта. Французите предаваха почти непрекъснато и отвличаха вниманието от другите проекти, които бяха на ред. На заден план останаха представянията на Истанбул и Модена например, които се свързваха само чрез е-mail и не успяха нито да се включат пълноценно в останалите проекти, нито да покажат достатъчно добре своите. Проблем, който имахме ние миналата година. Този път успяхме да участваме наистина равностойно технически, което в Интернет е половината от добре свършената работа.
От Рейкявик отново предложиха "С-симфония"-та, но ние се извинихме с технически проблем и деликатно отказахме да съскаме в синхрон за вече втори път. И тази година "Хаос в действие" показа различни по качество участия. Въпреки че френските организатори стриктно изискваха концепциите на всички екипи много преди да стартира самият проект, в крайна сметка не беше осъществен никакъв подбор. Повечето от авторите дори и не бяха направили опит да се впишат поне малко в рамките на концепцията.
И въпреки че тази година мащабите на проекта бяха значително намалени, още веднъж стана ясно, че е трудно да се организират много хора за една акция, независимо от качеството на техническите условия. Още по-трудно се получава добър краен резултат, когато няма наистина обединяваща идея и конкретна цел. Тази виртуална среща можеше да бъде далеч по-пълноценна, ако беше достатъчно обмислена. Колкото до cyber performance, той не беше нито точно кибер, нито изцяло пърформанс - точно тази неизясненост на характера на проекта определи и неговите недостатъци. Интернет се оказа не най-подходящата среда и средство за подобни "масови прояви". Вероятно ефектът щеше да бъде далеч по-добър, ако се използваше видеоконферентна връзка например. "Хаос в действие" и тази година остана малко хаотичен и незавършен, и отново не оправда напълно очакванията.
За българският екип обаче участието в проекта бе изключително важно. Най-същественото за нас бе, че за пръв път успя да се осъществи наистина ползотворно и пълно техническо сътрудничество. За България това все още е основен проблем: екипът ни отдели повече време да търси възможности за реализация, отколкото да работи върху самия проект. Такъв тип проекти просто не могат да бъдат реализирани без съдействие - и като техника, и като технически екипи. Необходимо е то да бъде постоянно, за да може да се установи синхрон в работата между художниците и компютърните специалисти. От изключителна важност бе, че благодарение на този проект се установи механизъм на такова сътрудничество, което, надяваме се, ще направи в бъдеще по-лесни връзките между художниците и организациите, осигуряващи съответните технологии. За Центъра за изкуство АТА, а и за хората, занимаващи се с нет.арт, съвместната работа с ГУКИС и гарантираната техническа осигуреност означават възможност вече сами да търсим и подбираме изявите, както и да разширяваме участията си. Центърът АТА работи за осъществяването на такова сътрудничество, което да осигури възможност на повече автори да работят с Интернет и мултимедия. (В момента АТА работи върху създаването на уебсайт за българско нет-изкуство и критика, който вероятно ще успее да запълни липсата на нет-активизъм и да промени неясното положение на нет.арта, доколкото той изобщо съществува у нас.)
Всъщност в хода на акцията постепенно се изясниха някои от особеностите на това изкуство. Българските автори се сблъскаха с трудността, но и необходимостта да се работи в екип и усетиха бремето на т.нар. разпръснатото авторство. Интернет изисква да се сподели творческият процес между авторите, техническите лица и публиката, и от синхронизирането на взаимното участие до голяма степен зависи успехът на крайния резултат. Освен това "Хаос в действие" тази година потвърди това, което в миналото издание само неясно усетихме - че нет.арт е самотно занимание и че когато се осъществява от големи екипи в реално пространство, губи част от същността си. Дори поради чисто визуалната си ограниченост в рамките на монитора, нет. арт е нещо, което човек възприема сам. Там той е като всички останали в Мрежата - отделни хора, в пространство от отделни единици, които могат да си взаимодействат или да се разминават... Друг е въпросът, че е възможно да се създават временни или по-трайни виртуални общности, обединени върху общи идеи. Това беше и едно от очакванията за този проект, но то на практика не успя да се осъществи.
Важно е да се отбележи обаче, че "Хаос в действие" популяризира нет.арт сред българската публика и художници, като позволи на повече хора да се запознаят "в действие" с предимствата и възможностите на Интернет средата за изкуство. С това той осигури поне едно - интерес и известна подготвеност на по-широк кръг публика за нет изкуството. А това вероятно ще стимулира и повече автори да се самовербуват за "нет.активисти".

Десислава Димова


Отключено е, влизайте. Идеята за интерактивно изкуство в киберпространството лесно може да се привиди като демонстрация на дълбокомислен (пост)концептуализъм. В случая с второто издание на "Хаос в действие" реализацията наистина е демонстративна. В смисъл, че се опитва да отключи отворена врата.
Ако някой е пропуснал да забележи, времето и на захласа по дигиталните възможности пред изкуството, и на мрачните пророчества (изричани в снобски екстаз, когато думата "виртуално" се повтаря до припадък), отмина. По всичко личи, най-сетне е дошло време да се изследва, овладява и употребява новата комуникативна ситуация.
Сред пъстрата международна компания на "Хаос в действие" сякаш единствено българските участници правят опит да се премине прагът на аналоговото/атомното мислене (за изкуството и в него). Вероятно по ирония на технологичната съдба тъкмо тяхното участие в "кибер пърформанса" липсва от уебсайта на "Хаос в действие". Така самотното късче пълноценна интерактивност (сред изобилието от застинали изображения
и текстове, предназначени за пасивно съзерцание) в момента е достъпно единствено от сървъра на ГУКИС. В общото мрежово място на проекта хипервръзката към софийското участие изчезна няколко дни след "акцията".
Не е изненада, че "Хаос в действие" е поредното онагледяване на модната тема: Мрежата може да бъде използвана за всичко, от всички и всякак. Въпросът е коя именно от всичките употреби е новото изкуство. В случая художници и техници от различни страни си общували писмено, звуково и визуално (все в реално време), показвали си един на друг творбите, вдъхновявали се взаимно и създавали заедно цялостно произведение. Всичко това, разбира се, е значителен опит в употребата на телекомуникационните технологии.
Видяна отвън обаче - просто от някое друго място в киберпространството, - акцията е по-скоро опит за заключване. Още от входната страница реципиентът (понятието е неточно) попада в няколко капана едновременно. Инженерите и художниците са създали тримерни обекти, само че за да им се наслади, Мрежовият гражданин трябва да си "източи" съответния софтуер, а може би и да си купи по-мощен компютър, или поне да си наеме по-бърза връзка с Интернет. Може би същинската тема на проекта е технологичният детерминизъм, само че това никъде не е обявено.
Тъкмо обратното разбиране за (естетическото) общуване в Мрежата демонстрира младата група художници и изкуствоведи, координирана от Раймонда Мудова. Творбата им е отворена за всеки, който броди из дигиталния универсум, и е готов да влезе в играта на "виртуални идентичности
". В сайта им няма окачени колажи, постери и документални записи от "чатове". Затова пък има многомерна верига от обратими взаимодействия, в която хипермедиата е: обект, стратегия, и разказ; обект на разказа, разказ за обекта, стратегия и на разказа, и на обекта... (така до безкрай).
"Истинската Мрежа" на софийския екип е тъкмо онзи ход след "гамбита на Юриноме", който демонстрира еволюирало разбиране за хипермедиата, за персонализацията и въобще за "нет.арта". Факт е: хората от АТА и ГУКИС са преминали през отворената врата, без да я захлопват след себе си. Учудващото е (не само с оглед на местния контекст), че са го направили сред стълпотворение на овехтели представи за масовост и колективност, за еднопосочност и еднозначност на взаимодействията и посланията в Мрежата.
"Генералната Интернет комисия" изпълни задачата си: дигиталното пространство е отворено. Изхврълете ключовете и влизайте.

Борислав Борисов