Новата галерия 11 в София (ул. "Панайот Волов" 11) е собственост на архитектурна агенция "Братя Кадинови", известна сред колегите с авангардните си решения и подкрепа на модерни тенденции. За откриването бе подбрана сборна колекция "графика, дърво, керамика". Авторите, подкрепили каузата, са Анжела Минкова, Буря Прахова, Божидар Бончев, Ивона Стоянова, Петринел Гочев, Тоня Горанова, Тихомир Манолов, Цветан Казанджиев, Явора Петрова.
Галерията заслужава внимание не само заради идеите за нови посоки и взаимодействия, не само заради професионалната и развиваща се в движение концепция, не само заради модерното и динамично пространство, в което живее... А дори само заради това, че е нова и светла точка в културната карта на София.
Тези дни в галерия "11" подредиха съвместна изложба Юлий Минчев и Кирил Матеев. Рядко резултатът от подобен род "съдружия" е така сполучлив, понякога търсени съзвучия се превръщат в дисонанс. А тук диалогът върви леко, може би защото е между график и скулптор.
Последните работи на Юлий Минчев се характеризират с пестеливото си звучене, използването на цвят е стегнато, овладяно и въпреки това силово. Цветът е вкаран в линогравюрите не заради някакъв акцент, а е употребен като фактор, необходим за усъвършенстването на изказа, за постигане на образен език с нова звучност. Независимо от различните си формати и отделни заглавия, произведенията са извън всякаква сюжетност или "единичност" на творбата. Впечатлението е за поредица: всички графики са плод на опитността, придобита ежедневна, задълбочена и многогодишна работа. Композициите са пречупили класическите схеми и демонстрират модерната авторова нагласа, за която рутинността е само от полза при реализиране на експерименти.
Посягайки към "вечни" теми, Кирил Матеев разкрива своята обвързаност с традицията, но същевременно независимост и самочувствие, предлагайки ни материализирани визии на древни митове и тяхното преживяване като личностен акт - неговият "Икар" например дори не е успял да полети поради тежестта на крилете си. Бронзовите пластики имат наситена звучност, детайлът е работен неуловимо-тънко и вкарването му в смисловата цялост на композицията обуславя нейната единност и компактност. Този принцип е валиден и за работите му в камък. При тях авторът сякаш се поддава на характеристиките и желанията на материала, като същевременно деликатно ги насочва към отговора на пластическите си идеи/въпроси.
Търсейки онази причина, която не толкова свързва творбите на двамата автори, а създава от тях неразривна цялост, зрителят се чувства непривично затруднен. Тази особена връзка обаче не е в повърхностния слой, в подреждането на някакъв брой "артефакти". Тя би могла да бъде онасловена и добре обговорена в пространно изкуствоведско мнение. Но би могла и да се нарече просто "сериозност" - спрямо труда, изкуството и спрямо труда в изкуството. Затова работите на Юлий Минчев и Кирил Матеев си "говорят" една с друга и техният диалог е приятното предизвикателство на тази изложба.

Ивомила Иванова