И хубаво, и шантаво

Има концерти, които притежават особена атмосфера, заради нея се запомнят задълго. Такъв особен аромат на духа носеше концертът в съботната вечер на 5 декември, когато в зала 9 на НДК бяха представени творби на Юлия Ценова. Вероятно всичко се дължеше на нейното присъствие и на безусловния й чар.
Чар и много повече от чар.
Чарът на усмивката й, чарът на речта й (да, тя е "най-естествената") и чарът най-вече на нейната музика. Несъмнено е, че това е едно от най-ярките имена в съвременната ни музика. То се е утвърдило в слушателското съзнание, пълни залата, кара в една вечер да се съберат на едно място различни хора от иначе потъналия в дрязги музикален свят.
Организаторите на концерта (НДК, Центърът за изкуства "Сорос", Националният център за музика и танц, СБК и Музикална къща "Артес Либералес") бяха подбрали програма с творби от камерното творчество на Юлия Ценова, и то от последните години. След метафорично разказаната творческата биография на Юлия Ценова от музиковеда Лъчезар Каранлъков, дойде ред и на самата музика. Кристина Сандулова представи Музика Солитудинис - една дълбока клавирна поема, изпълнена с артистизъм и крайни състояния. Последва "Водата ме приспива" (изп. Илия Главанов - кларинет, Татяна Кърпарова - ударни, Красимир Тасков - пиано) - творба, превърнала се във визитка на автора си. "Призовавайки боговете" е особен сценичен ритуал. Блестящото му претворяване от Йовчо Крушев - пиано, Георги Спасов - флейта, Иво Лулчев - контрабас беше последвано от шедьовъра, наречен "Шоп-Данс". Тази творба за двама пианисти (изп. Кристина Сандулова и Вихрен Урумов) в духа на "Унгарски рок" на Лигети е неповторимо звуково изживяване, което трае като че ли един миг... Финалните звукови пластове на концерта бяха в "Безкрайният кръг" (изп. ансамбъл "Оркестрал", диригент Бедрос Папазян) - своеобразно потапяне в духа на източната мистика.
След концерта чух до себе си най-лаконичната рецензия: "Това е толкова хубаво и шантаво!"
Бих прибавил към всичко това, че въпреки своите 50 години Юлия Ценова успява да прави всичко къде-къде по-прекрасно от сума ти мъже от същата професия. Впрочем мисля, че тя си надписва годините, а и ми призна на ухо, че е на 25. И ако целият текст звучи като обяснение, то трябва да заявя, че е така. Защото всички много те обичаме, Юлче!

Георги Арнаудов