На 30 ноември и 1 декември 1998 г. в София се проведе национален дебат за културната политика. В дебата взеха участие представители на всички сфери на българската култура: творци, творчески съюзи, управленски структури на национално и местно равнище, неправителствени организации, частни компании и продуцентски къщи, научни работници, както и експерти от Съвета на Европа, Албания, Македония, Румъния, Словения и Франция.
Участниците в националния дебат за културната политика приеха Заключителен документ, който публикуваме в този брой, заедно със Заключителния документ на кръглата маса по проблемите на киното.
В следващи броеве ще се спрем по-подробно на този дебат.

К


Заключителен документ

В духа на международните документи на Съвета на Европа и ЮНЕСКО за културните политики (Мексико 1982 г., Стокхолм 1997 г.) и отчитайки спецификата на българската култура, изразяваме убеждението, че:
културата в своята същност е съвкупност от духовните, материалните, интелектуалните и емоционалните характеристики на всяко общество или социална група;
културата е израз на начина на живот, основните права на човешкото съществуване, ценностните системи, традициите и вярванията.
Заявявяме, че българската културна политика сега и в бъдеще ще стимулира развитието на гражданското общество в Република България, като
съхранява единството на националната култура с респект към националната културна идентичност и културното многообразие;
опазва културно-историческото наследство, традиции, обичаи и народно творчество;
стимулира разгръщането към световните културни процеси и приобщаване към европейските културни структури;
гарантира свобода на творческата личност и изява при равнопоставеност на творци и културни организации.
Обединяваме се около приоритетните стратегически действия за:
приключване на структурната реформа във всички сфери на културата;
подготовка и изработване на законодателни актове в областта на културата от различните професионални общности и от Министерство на културата;
организиране на национални конференции по отделните изкуства и културни дейности, които да формулират и предложат за обществен дебат национални програми в съответните области.
Изразяваме благодарност за вниманието и помощта от страна на експертите в Съвета на Европа за приноса им при формирането на нашата национална културна политика.
Препоръчваме на отговорните национални и местни структури на държавната власт и на неправителствените организации да съдействат и подкрепят провеждането на подобни дебати, които без съмнение са регулатор на културните процеси в гражданското общество.

София
1 декември 1998 г.


Участниците в кръглата маса по проблемите на киното отбелязваме с удовлетворение, че след тежкия кризисен период и нулева 1997 г. през настоящата 1998 г. са завършени три нови български игрални филма, бе възстановен фестивалът "Златен ритон", който показа богатството на документалното ни кино. Затова с мисъл за бъдещето, водени от желанието да не прекъснем този спасителен процес и да повишим собствената си отговорност за качеството на българския филм, се обединяваме около следните предложения: 1. Министерството на културата съвместно с Министерския съвет, Народното събрание и Националния съвет за радио и телевизия да осигурят, като се използва предстоящото лицензиране на телевизионни оператори, реалното присъствие на нови български филми по екраните на телевизиите, както и участието им в тяхното производство. Предлагаме още Министерството на културата да сключи споразумение с Българската национална телевизия в изпълнение на сега приетия Закон за радио и телевизия да се осигури възможност за гарантиран показ на български филми. 2. Министерството на културата да сключи споразумение с Българската национална телевизия субсидираните от Националния филмов център с повече от половината от бюджетите им филмови проекти да бъдат преференциално подкрепяни и от БНТ, за да се гарантира тяхната реализация. 3. Като се позоваваме на декларацията по проблемите на българското кино от 22 април 1998 г., подписана от всички киноорганизации, БНТ и министъра на културата, смятаме за наложително бързо приемане на закон за българското кино, чрез който да се създаде фонд за филмопроизводство и филморазпространение, акумулиращ средства от различни източници извън държавния бюджет. В него да се регламентира също така лицензирането на филмовите продуценти и киносалоните. 4. Като поддържаме изцяло реформата на Министерството на културата, към която първи се присъединихме през 1991 г. за финансиране на проекти, настояваме за по-функционално разпределение на бюджета на министерството и повишаване дела на средствата за национално филмопроизводство, гарантиращи създаването на поне пет игрални филма годишно. 5. Изразяваме категоричното си желание, колкото е възможно по-скоро сега, след приемането на новия Закон за радио и телевизия, Министерството на културата и Министерският съвет да започнат процедурата по присъединяване на Република България към програмата "Медиа 2".

София, 2 декември 1998 г.



И още нещо...

Националният дебат за културната политика остави и чувството за не много добре премислен и балансиран разговор.
Небрежно бе подмината дейността на библиотеките и читалищата - институции, без които трудно би могло да се говори за пълноценен дебат по проблемите на националната културна политика. А може би дебатът предварително е бил замислен с ограничени параметри, умишлено пропускайки институции, които биха "разводнили" националното "мероприятие" ?
Трябва ли да отново и отново да се казва, че библиотеките и читалищата са най-широката основа, върху която се изгражда пирамидата на българската култура? Че всекидневните им изяви са познати както в най-големите градове, така и в най-малкото селище на страната. Че без дебат за библиотеките - окръжни, общински, читалищни, специализирани и т.н., не може да мине един пълноценен разговор за културната политика?
За тези, които не са чели доклада на европейския експертен екип озаглавен "Културната политика в България", ще напомним една от базисните препоръки: ролята на читалищата като ключов фактор за развитието на културата, а и за активизиране на гражданското общество, трябва да се преосмисли.
За да бъдем съвсем точни, нека да признаем, че между многобройните изказвания на конференцията бе вклинен и един триминутен "клип" за програмата на ООН за развитие, която се реализира, и то много добре, в няколко български читалища. Още едно-две изказвания се опитаха да провокират официално подминатата тема за читалищата, библиотеките и... толкова!
В края на миналогодишния дебат тази тема намери място в обсъжданията, тогава се чуха много и различни мнения. Сега беше времето разговорът да продължи... За жалост тази възможност бе пропиляна.

Любен Русков