Френският институт в София организира в своя кокетен салон поредица под наслов "Да се срещнем". Наред с филми, книги, изложби и т. н. в ноемврийската програма имаше и два музикални салона. Единият - посветен на 90-годишнината на академик Марин Големинов, другият - на френската опера и песен. Концертът на мецосопраното Христина Ангелакова (на рояла - Ивайло Иванов) беше по френски изискан, музиката - поднесена с вкус и подчертана емоционалност. Разнообразието - песни с китара от Берлиоз, "Елегия" от Масне, испанските ритми а ла хабанера в "Утро" на Бизе и нежната "Приспивна песен" на Габриел Форе, направи програмата и нейната интерпретация много гъвкави и привлекателни за слушателя. А и тази музика къде ли вече можем да чуем? - Почти няма смелчаци/певци, които да се решават на такива изяви и някак забравихме, че по света има и вокални камерни концерти. Темпераментът на оперната певица релефно се открои в петте арии от композиторите на т. нар. лирична опера (втората половина на XIX век). Доминантата - възторг или любовно страдание, Ангелакова пресъздава и решава както с гласово пълнозвучие, така и с майсторско градиране на чувството, с нюанси и щрихи, очертаващи психологическата графика на творбите. Два прочути откъса - Ариите на Шарлота от "Вертер" на Масне и Хабанерата на Кармен, както и арията на Сафо, абсолютно непознатата у нас едноименна опера на Гуно, прозвучаха като напомняне за творческия потенциал на Христина Ангелакова.

Боянка Арнаудова