Музикалният театър и неговото име

Името, което Държавният музикален театър в София носи по силата на решение на Министерския съвет и с което този театър е познат цели 50 години, се променя. Промяната се прави тихомълком, между публикации в печата и изявления на пресконференции. И докато "предложението" достигне до официалните държавни инстанции, които единствено могат да го отнемат, така както са го дали през 1952 г., оперетата строи новото бъдеще.
Чета редакционната бележка на вестник "24 часа" от 18 ноември 1998 г. и си припомням полемиката от страниците на друг четен ежедневник - "Дневен труд", преди две години. Скандали в Оперетата, трагично състояние и репертоарно, и художествено, да не говорим за финансово. От другата страна на тази картина стои името на театъра - т.е. на неговия патрон Стефан Македонски. Човекът, носил това име, е създател на Държавния музикален театър. Той е събрал най-доброто за 1948 г. от артисти, диригенти, оркестранти. Отстоявал е реално, за онова време, професионалния подбор на всички нива в театъра и не е допуснал политическите или морални пристрастия, особено отнасящи се до оперетната прима Мими Балканска да бъдат водещи при взимането на едни или други решения.
Българският читател, надявам се, е достатъчно интелигентен, за да направи връзката между публикуваната информация по този въпрос сега и преди две години. Той разбира, че мотиви като (цитирам) "Стефан Македонски е случаен човек в жанра, партиен певец, спуснат от Москва" (Недялко Недялков, в."Дневен труд" от 22 август, 1996г.) и "Стефан Македонски имал само заслугата, че в неговия дом се събирали функционери на БКП преди 9 септември 1944 г." (в. "24 часа" от 18 ноемврри 1998 г.) не са случайни. Те внушават идеята, че името на Стефан Македонски пречи театърът да се "откъсне от миналото". Да се развива съобразно изискванията на новото време и пазарната икономика
Съмнение доколко "обвиненията" са истина, се парират от факта, че автор на предложението за махане на името, както и съответните мотиви за това, не е случаен за жанра човек. Той е авторитетен професор в Музикалната академия и, както ми обясниха в редакцията на в."Дневен труд" през 1996 г."Кой би се усъмнил в думите на такъв изтъкнат музикален деец?!"
Така обикновеният българин е принуден да "коригира" своята представата (ако има такава) за човека, вече покойник, Стефан Македонски. Той няма никакъв принос за развитието на българската култура, тази култура не включва оперетата, политиците просто лепват неговото име за "услуги"!
И аз, ако не познавах до болка архива на своя дядо, бих се усъмнила, че Стефан Македонски е първият (професионално квалифициран и ерудиран) изпълнител на теноровите роли в класическите оперети; че участвайки в тях, макар да е оперен певец и артист и именно поради това, той спечелва благосклонното отношение на публиката не за себе си, а за оперетния жанр! В края на живота си, от 1948 до 1952 г., той създава Музикалния театър, обединявайки най-хубавото и най-положителното от на-личните оперетни театри. Което означава, че водещи са професионалните и артистични достойнства, не моментните настроения. От сегашните кампанийни публикации, които цитирах, излиза, че Стефан Македонски няма принос в строителството на музикалната ни култура, че е бил "поставен" на директорския пост защото е "свой човек"!
Недостойно и срамно е да обезличаваш историята на своя народ. Дори тя да е в частност музикалната. Цинично е да се оплюват личности, за които днешното Министерство на образованието и науката е дало съгласие да бъдат включени в учебниците за единадесети клас. Това израз на ста-налия вече прочут български нихилизъм ли е? Или е плод на нечия субективна дребнавост и липса на духовност?
Според мен се налага тревожният извод, че развитието на културата в България, по-конкретно на оперетното изкуство, е поверено на хора, които не желаят и не работят за конструктивна промяна. Тяхната цел е да изтъкнат своя личен принос и за това не биха се поколебали нито да очернят паметта на един човек, нито да изрежат цели страници от историята на България.

Мария Малинова