Малки портрети на художници и хора-мостове между ценителите и изобразителното изкуство - това беше спецификата на изчезналата тв рубрика "Галерии, галеристи". Наскоро едно самостоятелно предаване за Никола Манев (реж. Галина Кралева, сц. Бисера Йосифова, оп. Светла Ганева) ни напомни, че такава емисия имаше, но и тя като много други пропадна в гигантския хаос, наречен БНТ...
Няма спор - изобразителното изкуство е една от малкото конвертируеми материализации на българския дух и е радостно, когато се докоснем до живописци и картини не в дежурния репортаж след новините, а в разгърнатото време на документалния портрет. Когато някой компетентно и деликатно ни въведе в една творческа лаборатория; когато предразположи човека на изкуството да сподели фрагменти от житейската и професионалната си философия; когато неусетно разкрие интимните му творчески мотиви; когато го върне към учителите в занаята и родовите му корени; когато го предизвика да прави хепънинг... Всичко това професионално и елегантно пипнато видяхме проектирано в света на Никола Манев. Изискано изображение, вкус и култура в третиране на материята отличаваха това предаване от редовата тв продукция. Подходът беше друг - кинаджийски. И това е обяснимо, защото авторите са известни кинематографисти. Режисьорката Галина Кралева има зад гърба си 60-ина документални ленти (нейният специалитет са филмите за изкуство). Помнят се "Бавно време" (портрет на Иван Димов), "Купете си надежда" (за Лика Янко), "Цветът на страданието" (за Светлин Русев). Специално за "Галерии, галеристи" е прeдставяла Румен Скорчев, Дечко Узунов, Мариана Райнова и др. Светла Ганева пък е един от най-талантливите ни филмови оператори, с внушителна международна кариера. Излишно е да представям изкуствоведката Бисера Йосифова - авторитет в художническите среди. Чудесно би било, ако телевизията съумява по-често да интегрира в огромния си кичов пъзъл уменията и вкуса на доказани професионалисти.

Боряна Матеева