Кой се страхува от смеха?

Смях будеше у мен до неотдавна разгърналата се в известни среди кампания, дамгосала продукцията на "Хъшовете" като пошлост и субкултура. Подобно лепене на етикети не е нещо непознато; известни са ми и мотивите му, и подбудите на някои хора да заменят с недостойни похвати нормалната и спокойна, необременена от странични влияния експертна дискусия върху един ярък културен факт, постигнал при това респектиращ социален отклик.
Сега всичко това поражда и тревога. Сега отново и съвсем ясно виждам колко лесно нечие ограничено мислене може да манипулира "общественото мнение", а и да потисне свободния израз на едни модерни и актуални идеи. От друга страна обаче сега виждам още по-категорично колко талантливо и силно не само с идеите си, а и с реализацията им е творческото ядро на "Хъшовете". За мен, като музикант, пъпът на това ядро е "Ку-Ку"-бандата. Тя е илюминацията, плънката на шарана, глазурата на тортата, бижуто, украсило цялостната концепция на това атрактивно сатирическо кабаре, предизвиквало впрочем до преди около година спонтанното одобрение и на цялата демократична интелектуална общественост.
Грейт-музиканти са за мен и цялата банда, и тарторът на компанията Слави Трифонов. Тук няма място да изброя цялата банда, но няма да пропусна нейния мотор, мозък и миксер, великия комбинатор, баш чалгаджията, майстор-готвача, ловкия смесител на вълшебни музикални коктейли Евгени Димитров-Маестрото. Свалям им шапка! Винаги ги слушам и гледам с очакване за поредна хитра изненада и в захлас пред моженето им. И пред неизчерпаемото им въображение, което им позволява да погледнат широко към локалното, към балканския звук в ерата на културна глобализация. И най-вече пред проникновеното им усещане за едни художественокултурни тенденции, които не са измислени от тяхното "субкултурно" съзнание, а се въртят обективно и без да им пука в днешното културно пространство. Тези тенденции се радват впрочем с основание на горещото съпричастие на маса мастити личности в световната култура, включително културантрополози и прочее изследователи. Е, някои ритат срещу им или просто не ги забелязват - но се оказва, че това май не е само за тяхна сметка...
В заключение: кланям се на гореспоменатата компания и заради хумора. Не защото и аз съм от Плевен, а понеже открай време си падам по готината сатира, по вица и иронията, по гротеската, пародията, каламбура... Именно тук са според мен най-силните козове и на шоуто като цяло, и на музиката на кукувците. Кланям се и на достойната им за уважение самоирония. Защото ако не беше така, те щяха да са просто комплексирани темерути.

Генчо Гайтанджиев

Виж и:
Петък, ранна утрин, Ромео Попилиев (телевизия)
Хъшове - едно неясно чувство за вина, Вера Джамбазова
Декларация за цензурата в музиката, Клер Леви